Като дойде лято и като ми стане морско, и като се прегърнем с вълните... и се сещам все за един и същи филм - за "Оркестър без име". Сигурно защото и на мен ми се иска да остана :)
Безгрижно ми е, и топло, и солено, и синьо, и свободно, и вихрено, и волно. Цялото море е мое, за да го споделя с когото аз искам :) Мои са скалите, пясъкът, капаните, кормораните, старите къщи, рибарските лодки, мрежите... всичко :)
Морето е невинно, тежко, постоянно и мъдро. Успокоява. Дори когато е пагубно, пак не е виновно. Никога не сте обвинявали морето, нали? За това, че е погълнало някого. Някак си вътрешно си знаем, че ние сме малките, а то е могъщото и това просто си е нормално.
Морето не знае какво са поколенията и как се променя човечеството. Не му пука кой е на власт, кой кого е окрал, кой кого е излъгал. Пред морето сме равни. Ние и светът се променяме, но то - живото море - не.
Затова ми се иска да остана - там няма лицемерие, страх, скованост. Само един човек и едно море, пред което позите не важат. Само истина. И много любов!
