(Не)грамотно

Добре, де, не мога да разбера, аз ли съм луда или наистина масово сме неграмотни и въобще не ни пука за това? Не, нямам предвид "подрастващите", а хората на моите години, че и на повече. Политици, певци, артисти като цяло, и изобщо всякакви публични фигури. Съответно /каква изненада!/ и всички ordinary people навсякъде около нас - на работа, в градския транспорт, в институциите, в медиите, в магазините, на пазара, във фитнес залата и където още се сетите.

От два дни /незнайно защо/ в главата ми се върти думичката "ваканцувам". И ме човърка, и ме дразни, и ме побърква как се стрелка из съзнанието ми. Обаче отърване няма. Чувствам се засегната от масовото и публично безхаберно невежество. Искам да крещя!

Писна ми от телевизора, по радиото и по вестниците да ми набиват тъпотии в главата, че и да си ги легитимират! Минавам на телевизия Планета /даже като ги спомена и си тананикам "химна" им - от къде, dafuck, го знам?!/, че от там поне знам какво да очаквам :)

Не може, мили хора, да приемаме за нормално, че депутати не знаят правоговорен български език. Че измислят думи като "ваканцувам", че ползват думи като Бе-Не-Банка /интересно Не-банка се получава ако си поиграе човек, да не кажа, че може да се стигне и до на-е-банка... логически някак си/.

Не може, хора, да казваме моделка, адвокатка, и счетоводителка и после да се кахърим децата ни колко са неграмотни. Не може по форуми и в чатове да пишем с цифри тук-таме. Не може да се оправдаваме едни други и да си стоим все толкова неграмотни. Ама съгласете се, че не може!

България отивала на зле, съсипали я, разграбили я....
А ние всеки ден се гаврим с езика си. Ограбваме културата си. И виним кого ли не за това, че поколенията ни и бъдещето ни отиват на зле.
А езикът е важен. Не знам за вас, но аз в час по история съм учила, че езикът е едно от нещата, които са ни съхранили през вековете. И през тъмните включително. И вярвам, че има логика да е така. И ме е яд. Защото тогава сме оцелели и е имало нация. А сега, в свободни дни, ще се претопим в нещо безформено и неясно. И неграмотно.

Тъжно.

Филми разни

Случвало ли ви се е? Един филм или сцена, или дума, да ви замсилят точно както сценаристите са искали и вече да не сте сами.

Усетих се, че имам слабост към филми за леко изперкали и налудничави хора, без предразсъдъци, наивни, непреработени от средата си /справка: Benny&Joon или Barefoot/.
Филми, с идеята, че някъде на света може да се появи и човекът, който ще погледне отвъд границите ни. Ще ни зададе най-простия въпрос и тогава ще осъзнаем, че той си има най-прост отговор. Идеята. че някак си, някога, ще се случи нещо изключително прозаично и ще промени живота ни. Магическата пръчка от приказките :)

Като изгледа човек един такъв филм и си казва, че, ето, явно не е сам и още не е луд. Щото онези непознати, сценаристите и режисьорите, и всички свързани, и те са мислили за същото: за границите, за престъпването им, за усилието да ги надхвърлим, за добрите хора, за наивните хора и за още куп неща.
Което ме зачуди: ако сме повечко луди накуп, вече може и да не се броим луди, нали? Може ли да се броим за алтернатива или за оптимисти?

Сега ще кажете, че животът не е филм. Ами не е. Обаче е един и ако искаме да си го живеем barefoot и по нашите си представи, така трябва да бъде :)
Поради месторождението си не сме свободни като останалите хора. Няма как да станем доброволци в Непал, примерно /не и реално и нормално/. Но можем да научим себе си и приятелите си, че не е страшно да бъдем щастливи и свободни. Не е страшно да искаме. Не е страшно да сме все още млади на трийсет. Не е страшно да имаме и други мечти освен дом на кредит, семейство и стабилен доход. Страшно е да сме просто мас(к)а и просто да избутаме живота си.

Не знам какво искам да ви кажа. По-скоро искам да помоля: мислете си за тия неща.
А ако ви е тежко - рамо ще се намери :)

Много баби

Вчера си мислех... хаха, може и дотук да спра с вица, ама няма :)

Щото вицът на живота ми е доста по-дълъг за разказване. Животът на едно поколение между комунизъм, мутри, демокрация, "олигарси", преход, криза и още куп други измислици. Та, мислех си, че вече много съм дълбала в Защо и Как сме такива и така ни управляват. Писала съм доста и тук. И все изскача нещо ново. Все се сещам за още нещо, което не е наред. Не исках този блог да се превръща в еднообразно говорене. Исках да има различни теми. Но по една или друга причина /все още неясна за мен/ явно все се върти около кофти живота в тая държава.

Та, вчера след кофти случка с младеж на един паркинг, се замислих, че спряхме да признаваме авторитети, спряхме да се стремим да бъдем такива и спряхме да отправяме критика. И си отгледахме поколение на безкритични дебили. Лесно манипулируеми и слаби.

Вече няма да видите възрастен в автобуса да прави забележка на младежите. Ако видите, ще стоите безучастно докато младежите му се нахвърлят словесно. Няма да чуете възрастен да обяснява на дете, че трябва да уважава по-големите "щото така трябва" /дори само заради това/. Като ви засекат на пътя с висока скорост, просто ще напсувате и ще избягате. Като видите джип в насрещното или на пешеходна зона, или спрял на инвалидно място, няма да изчакате шофьора и да направите забележка. Ще избягате отново. И след това, като срещнете млад шофьор на паркинга в мола, в час пик, задръстил движението с неуспешни опити да паркира, ще се промушите покрай него и ще чуете вик: Шибаняк. В обикновения случай ще покажете един среден пръст и ще си тръгнете. В нашия случай обаче спряхме. И се зададе метър и деветдест висок пъпчив келеш. Явно не очакваше 90 килограмов противник насреща си. Даде няколко крачки назад и почна да се перчи /нали знаете онзи така точен израз "като петле"/ обяснявайки за толерантността към младите шофьори и едва ли не готов за бой. Получи тих въпрос: "Защо си позволяваш да ми говориш така?" И започна с: "Извинявай, пич, аз се ядосах..."

А аз се замислих. Да, сигурно можем да бъдем по-толерантни, но пък нека сме честни: младите шофьори трябва да се съобразяват с участниците в движението. Сами трябва да се пазят. Че и да пазят околните от себе си. Ако не си способен да пазиш себе си и другите, да проявиш поне малко съобразителност, поне не обиждай. Защото ако мен ме беше нарекъл с неприятен епитет, аз какво можех да направя? Нищо. И ето ти един чудесен пример за "младия шофьор".

И не само с движението по пътищата е така. Вече няма никой прав освен нас самите. За каквото и да било. Лекуваме се сами, съдим се без адвокати, държим сметка на учителите защо не дават на децата да си ползват в час телефоните или защо им дават твърде много домашни, от политика, футбол, напоследък и от икономика, разбираме всички повече от специалистите.

И се жалваме и плачем като баби. Ама народът си го е казал (едно време, когато е имало народ): Много баби - хилаво дете.