Случвало ли ви се е да видите нещо и да се замислите за историята му? Ама не туристическа забележителност, а нещо съвсем прозаично. Като торба ябълки например.
Днес срещу мен в метрото беше седнала жена на средна възраст, гушнала една торба ябълки. Червени, от любимите ми, много на брой. Зачудих се /сигурно от скука или заради настроението тези дни/ за какво ли са й. Първото, което си представих беше кухненската маса на баба, със сладкиш и липов чай и безгрижен светъл детски ден. От онези, нашите си, от "като бяхме малки" :) После се замислих: дали тази жена е нечия баба и затова гушка ябълките - защото ще превърне нечий ден в по-хубав спомен? Или ще направи сок? Или сладко/мармалад? А може би ще има гости и ще направи плодова салата? Или просто е отишла до пазара, за да си купи ябълки за следващите 10-на дни?
Случвало ми се е и друг път.
Примерно: "Този човек накъде ли отива"? Кое така го е намръщило? Жена му ли го е ядосала? Или са го глобили полицаи? Или отива да вземе резултат от медицински изследвания? Или иска нещо, а го няма.
А линейката накъде ли бърза? Някой се чувства зле, но какво му е точно? Сигурно ще се оправи - ето, докторите идват.
А тази смачкана кола до пътя - дали хората са оцелели или пак някой е загинал нелепо. Защо хората продължават да си го причиняват?
А защо понякога съдбата определя нещо да не се случи? И колкото и да се бориш, изскача следващо и следващо препятствие. И колкото и да не вярваш във съдби и орисии, все пак се спираш и си траеш. На какъв принцип си избира съдбата тези моменти?
И изобщо, мислите ли понякога за невидими неща?
вторник, 25 март 2014 г.
сряда, 19 март 2014 г.
Friends will be friends... maybe
Замисляте ли се над значението на думата приятел? Не какви искате да са приятелите ви. А какво те прави приятел.
Дали се изискват усилия? Дали се изисква памет? Дали се изисква само любов? Дали се изисква стереотип? Или послушание? Съобразяване? Ненарушаване на статуквото? Търпение?
Лесно е да си приятел, когато всичко е наред. Не е лесно обаче да дадеш свобода на хората да са каквито са. Да постъпват правилно за себе си без да поискат меродавното ти мнение. И пак да останеш приятел. Не на думи. Не на обещания. Не за да съдиш, не за да дебнеш за грешки, не за да се чувстваш великодушен и добър. А заради самият човек в нужда от теб. Просто същия стар приятел.
Непознато ли ви е? Опитвали ли сте? Опитвали ли сте да измъкнете някого от дупката? Въпреки себе си.
Не ви прави добри хора похвалата на семейството, честната работа, разбирателството с колегите, нито пък животът по очакваният модел. Прави ви добри хора надмогването над себе си. Жертвоготовността - не за елементарни услуги, не за материална помощ. Готовността да помогнеш човешки на този, когото наричаш приятел. Да приемеш различията му. И решенията му, които не засягат теб и личният ти живот. Да не го изоставиш.
Заеби... Въпреки всичко, животът продължава, знаете как е. Странно колко жестоки могат да бъдат хората. И колко може да боли от думите и от решенията им. Но нищо, не го мислете.
Ще си ходим с маските и ще се усмихваме всеки ден един на друг. Така е прието. Случва се.
Дали се изискват усилия? Дали се изисква памет? Дали се изисква само любов? Дали се изисква стереотип? Или послушание? Съобразяване? Ненарушаване на статуквото? Търпение?
Лесно е да си приятел, когато всичко е наред. Не е лесно обаче да дадеш свобода на хората да са каквито са. Да постъпват правилно за себе си без да поискат меродавното ти мнение. И пак да останеш приятел. Не на думи. Не на обещания. Не за да съдиш, не за да дебнеш за грешки, не за да се чувстваш великодушен и добър. А заради самият човек в нужда от теб. Просто същия стар приятел.
Непознато ли ви е? Опитвали ли сте? Опитвали ли сте да измъкнете някого от дупката? Въпреки себе си.
Не ви прави добри хора похвалата на семейството, честната работа, разбирателството с колегите, нито пък животът по очакваният модел. Прави ви добри хора надмогването над себе си. Жертвоготовността - не за елементарни услуги, не за материална помощ. Готовността да помогнеш човешки на този, когото наричаш приятел. Да приемеш различията му. И решенията му, които не засягат теб и личният ти живот. Да не го изоставиш.
Заеби... Въпреки всичко, животът продължава, знаете как е. Странно колко жестоки могат да бъдат хората. И колко може да боли от думите и от решенията им. Но нищо, не го мислете.
Ще си ходим с маските и ще се усмихваме всеки ден един на друг. Така е прието. Случва се.
понеделник, 17 март 2014 г.
Балканска мешавица
Едно от нещата, които най, ама най-много мразя около изборно време, е играта със спокойния живот в България. Това думички като малцинства, етноси, ислямисти, геноцид... за нищо ги нямаме, ей! И сме толкова дългопаметни /от страх да не ни обвинят, че сме късопаметни/, че ми иде да вия.
А какво очаквате? Да няма турци в България и българи в Турция? Да няма албанци в Сърбия и Македония? Да няма цигани по целите Балкани? Някак от само себе си или, не дай Боже, насилствено да сме затворени етнически в географските си граници? Би било доста наивно.
Да, имало е турско робство /не владичество, не присъствие и т.н./ ОБАЧЕ, дайте да го оставим това нещо в миналото, а? Айде стига с лошите турци, с крадливите сърби, с несъществуващите македонци, с българите, от които извира цивилизацията едва ли не. Бях на около пет години, когато последно пожелавах "лека нощ на всички освен на турците" /доста обяснимо за дете, току-що открило историята на Васил Левски/. Честно, плаши ме фактът, че около мен има 20-30-40 годишни хора с акъл на пет годишни!
Ние сме народ. Тук, в България. Но ние сме и съседи тук, на Балканите. Толкова сме омешани, че във всеки от нас /или поне в повечето/ тече все някоя и друга капка съседска кръв - къде сръбска, къде македонска, къде турска, къде гръцка... Ами нормално, пет века /не знам дали сте се замисляли колко дълго време е това!/ сме били почти всички в рамките на една държава. Взаимствали сме си празниците, фолклора, традициите /в тази връзка, скоро четох, че мартеничките били езически и лоши/, гените и потеклото. Учим една и съща история по няколко варианта и си мислим, че създаваме патриоти... Да делим българи от турци, гърци, арменци, това е глупаво. Много знаем кога в рода ни се е вляла съседска кръв.
И какво ако Кирил и Методий са на всички, а не са точно пък българи или гърци?!
Вие имате ли приятели с турски или с гръцки корени? Аз имам. Не парадират. Не им е по-розов живота от моя или вашия. Живеят в същата мизерия, борят се по същите правила, не са по-глупави или по-умни, нямат намерение никого да завладяват, обичат България и уважават историята й. Единствената разлика е, че са малцинства и именно затова се подкрепят /което според мен е причината за първичния страх и понякога омраза към тях/. Нали знаете приказката, че общия враг сплотява? Ами нека се замислят малко "националистите" кой сплотява малцинствата в България :)
Вярно е, има си проблеми. Политически най-вече. Но на село и в малките градове хората си съжителстват най-кротко и успешно. Мен лично турци са ме черпили с баклава и аз съм ги черпила с боядисани яйца и козунак. И си беше нещо съвсем естествено. Ако нямаше "националисти" никога нямаше и да ми хрумне, че някой може да се заяжда или да обижда хората, които стават в 4 сутринта за работа, за да си изпратят децата на училище. И ме е яд не за друго, а защото думите променят. И всички глупави словоблудства на Волен и сие, накрая ще ни прецакат повече отколкото си мислим. И ще променят статуквото дори там, където нямаше какво да се дели /ако вече не е променено/. Ще задълбочат проблемите на хората, които искат да създадат смесени семейства. Нормални, млади и влюбени хора. Ей това ми е мъката. Как така се оставяме да ни ръководят дори мисленето?
П.П. Знам, че има още мнооого, мноого да се изкаже по темата, но... който както иска да ме разбира :)
А какво очаквате? Да няма турци в България и българи в Турция? Да няма албанци в Сърбия и Македония? Да няма цигани по целите Балкани? Някак от само себе си или, не дай Боже, насилствено да сме затворени етнически в географските си граници? Би било доста наивно.
Да, имало е турско робство /не владичество, не присъствие и т.н./ ОБАЧЕ, дайте да го оставим това нещо в миналото, а? Айде стига с лошите турци, с крадливите сърби, с несъществуващите македонци, с българите, от които извира цивилизацията едва ли не. Бях на около пет години, когато последно пожелавах "лека нощ на всички освен на турците" /доста обяснимо за дете, току-що открило историята на Васил Левски/. Честно, плаши ме фактът, че около мен има 20-30-40 годишни хора с акъл на пет годишни!
Ние сме народ. Тук, в България. Но ние сме и съседи тук, на Балканите. Толкова сме омешани, че във всеки от нас /или поне в повечето/ тече все някоя и друга капка съседска кръв - къде сръбска, къде македонска, къде турска, къде гръцка... Ами нормално, пет века /не знам дали сте се замисляли колко дълго време е това!/ сме били почти всички в рамките на една държава. Взаимствали сме си празниците, фолклора, традициите /в тази връзка, скоро четох, че мартеничките били езически и лоши/, гените и потеклото. Учим една и съща история по няколко варианта и си мислим, че създаваме патриоти... Да делим българи от турци, гърци, арменци, това е глупаво. Много знаем кога в рода ни се е вляла съседска кръв.
И какво ако Кирил и Методий са на всички, а не са точно пък българи или гърци?!
Вие имате ли приятели с турски или с гръцки корени? Аз имам. Не парадират. Не им е по-розов живота от моя или вашия. Живеят в същата мизерия, борят се по същите правила, не са по-глупави или по-умни, нямат намерение никого да завладяват, обичат България и уважават историята й. Единствената разлика е, че са малцинства и именно затова се подкрепят /което според мен е причината за първичния страх и понякога омраза към тях/. Нали знаете приказката, че общия враг сплотява? Ами нека се замислят малко "националистите" кой сплотява малцинствата в България :)
Вярно е, има си проблеми. Политически най-вече. Но на село и в малките градове хората си съжителстват най-кротко и успешно. Мен лично турци са ме черпили с баклава и аз съм ги черпила с боядисани яйца и козунак. И си беше нещо съвсем естествено. Ако нямаше "националисти" никога нямаше и да ми хрумне, че някой може да се заяжда или да обижда хората, които стават в 4 сутринта за работа, за да си изпратят децата на училище. И ме е яд не за друго, а защото думите променят. И всички глупави словоблудства на Волен и сие, накрая ще ни прецакат повече отколкото си мислим. И ще променят статуквото дори там, където нямаше какво да се дели /ако вече не е променено/. Ще задълбочат проблемите на хората, които искат да създадат смесени семейства. Нормални, млади и влюбени хора. Ей това ми е мъката. Как така се оставяме да ни ръководят дори мисленето?
П.П. Знам, че има още мнооого, мноого да се изкаже по темата, но... който както иска да ме разбира :)
събота, 8 март 2014 г.
У-крайна
Крайната Украйна. Крайна точка за западните интереси и входна към източните влияния. Мене ако питате, по-скоро там е границата на европейския съюз.
Ситуацията в Украйна също стана крайна. И доста необозначена :)
Цял свят пощуря, всички заемат позиция /нямам предвид политически, макар че и това е почти вярно/. А всъщност, какво като постваме и какво като се интересуваме? Политическите ни пионки пак ще решават всичко вместо нас. Кой крив, кой прав... кучетата лаят - керванът си върви. Ще се изкажат хиляди хора, ще поспорим безкрайно помежду си /ей така, за кеф и да не ни закърняват мозъците/, а всъщност никой от философстващите не е там. Никой не знае какво се случва. Всичко достига до нас изкривено от нечии други нагласи, от чужда гледна точка, платени и безплатни манипулации чрез медии и други канали. И те така... Затова, моля ви, хора, не изперквайте!
Не ме наричайте безчовечна, негативна, защитничка на Путин, глупава, наивна и т.н. Не защитавам никого, хора. Но пък и аз мога да си имам мнение. И единственото, в което съм сигурна е, че нямам чиста, пряка информация. Че в подобна ситуация не мога да вярвам на никого, докато не видя живота там с очите си. Или не ми го опише човек, когото познавам и е бил там в този момент.
Освен това мога да се замисля, че действията на Путин са доста логични. В Украйна е анархия и той се възползва. Е, как няма, като става дума за жизненоважни държавни интереси? Поне си признава. Което не го прави любимец 13 или някое мило агънце, разбира се /поне в нашите очи/, но пък поне е мъж. А дали пък не си е нагласил бунтът в Украйна? Или пък да го е нагласил някой друг? Както едни други бунтове в Азия /например/. Дали става дума за запазване или за налагане на руските интереси в региона? Защо има защитници на едната теза, а липсват на другата? Не заемам позиция, просто ми е странно. Какъвто и да е вариантът, човекът-Русия знае, че в такава мешавица, изходът може и да не е добър за него. И действа.
Дали няма да се вдигне и тук половин България ако става същото в Македония? Пак ли ще разсъждаваме по същия начин или ще гледаме на тях като на свои, които най-накрая си идват у дома? И пак ли ще протестираме, че процесът не е протекъл правилно. Хммм, понякога се радвам, че сме толкова мънички и няма как да направим такава глупост.
Да не споменавам, че точно в момента с мнението си на никого не помагаме. Нашето лично менние НЕ помага на цивилните в Украйна. Ние НЕ знаем каква част от тях реално искат или не искат руските войски там. По-голямата част от чешещите езици НЕ сме живели в Украйна, нито пък в Крим. Да не би малко войни да са се водили там? Икономиката им е толкова взаимосвързана, при това не от днес или вчера... За историята да не говорим :)
Сериозно, колкото повече се замислям, токова по-безсилна се чувствам да обясня. Опитвам се просто да гледам на ситуацията не като на сега случваща се, а като на сега ескалираща. И на ескалацията като на следствие, а не причина или основен факт.
Като урок по история от учебника - тогава замисляхте ли се за личната история на участниците във войните? Ами така се върти светът, такива неща се случват. Просто светът ни е сбъркан. Или пък не е, а просто е до такава фаза на развитие. Знам ли, само времето ще покаже. Както ще покаже и какво точно се случва сега в Украйна.
Така че, предлагам ви, без лични нападки заради това, че не съм съгласна с вас и не желая да яхна вълната от еуфория. Искам да мине време и тогава да си говорим в крайности. На български, на английски или на руски :)
Ситуацията в Украйна също стана крайна. И доста необозначена :)
Цял свят пощуря, всички заемат позиция /нямам предвид политически, макар че и това е почти вярно/. А всъщност, какво като постваме и какво като се интересуваме? Политическите ни пионки пак ще решават всичко вместо нас. Кой крив, кой прав... кучетата лаят - керванът си върви. Ще се изкажат хиляди хора, ще поспорим безкрайно помежду си /ей така, за кеф и да не ни закърняват мозъците/, а всъщност никой от философстващите не е там. Никой не знае какво се случва. Всичко достига до нас изкривено от нечии други нагласи, от чужда гледна точка, платени и безплатни манипулации чрез медии и други канали. И те така... Затова, моля ви, хора, не изперквайте!
Не ме наричайте безчовечна, негативна, защитничка на Путин, глупава, наивна и т.н. Не защитавам никого, хора. Но пък и аз мога да си имам мнение. И единственото, в което съм сигурна е, че нямам чиста, пряка информация. Че в подобна ситуация не мога да вярвам на никого, докато не видя живота там с очите си. Или не ми го опише човек, когото познавам и е бил там в този момент.
Освен това мога да се замисля, че действията на Путин са доста логични. В Украйна е анархия и той се възползва. Е, как няма, като става дума за жизненоважни държавни интереси? Поне си признава. Което не го прави любимец 13 или някое мило агънце, разбира се /поне в нашите очи/, но пък поне е мъж. А дали пък не си е нагласил бунтът в Украйна? Или пък да го е нагласил някой друг? Както едни други бунтове в Азия /например/. Дали става дума за запазване или за налагане на руските интереси в региона? Защо има защитници на едната теза, а липсват на другата? Не заемам позиция, просто ми е странно. Какъвто и да е вариантът, човекът-Русия знае, че в такава мешавица, изходът може и да не е добър за него. И действа.
Дали няма да се вдигне и тук половин България ако става същото в Македония? Пак ли ще разсъждаваме по същия начин или ще гледаме на тях като на свои, които най-накрая си идват у дома? И пак ли ще протестираме, че процесът не е протекъл правилно. Хммм, понякога се радвам, че сме толкова мънички и няма как да направим такава глупост.
Да не споменавам, че точно в момента с мнението си на никого не помагаме. Нашето лично менние НЕ помага на цивилните в Украйна. Ние НЕ знаем каква част от тях реално искат или не искат руските войски там. По-голямата част от чешещите езици НЕ сме живели в Украйна, нито пък в Крим. Да не би малко войни да са се водили там? Икономиката им е толкова взаимосвързана, при това не от днес или вчера... За историята да не говорим :)
Сериозно, колкото повече се замислям, токова по-безсилна се чувствам да обясня. Опитвам се просто да гледам на ситуацията не като на сега случваща се, а като на сега ескалираща. И на ескалацията като на следствие, а не причина или основен факт.
Като урок по история от учебника - тогава замисляхте ли се за личната история на участниците във войните? Ами така се върти светът, такива неща се случват. Просто светът ни е сбъркан. Или пък не е, а просто е до такава фаза на развитие. Знам ли, само времето ще покаже. Както ще покаже и какво точно се случва сега в Украйна.
Така че, предлагам ви, без лични нападки заради това, че не съм съгласна с вас и не желая да яхна вълната от еуфория. Искам да мине време и тогава да си говорим в крайности. На български, на английски или на руски :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)