Има едно такова китайско (предполага се) проклятие: Да живееш в интересни времена. Защо са го счели за проклятие ли? Защото си изгубен, похабяваш единственият даден ти живот и всъщност от теб смисъл или полза за света няма, а ти си толкова преходен. Поне аз така си го обяснявам, от личен опит.
Погледнете какво става покрай вас. Спомнете си кога за последно се почувствахте значими, силни, обществено полезни, с някакъв принос за друг освен за себе си. И не по отношение на стандартни ежедневни препятствия или служебни ангажименти. За нещо принципно, за нещо променило осезаемо света на хората извън ограничения кръг на най-близките ви. В България.
Не знам колко от познатите ми мислят като мен, че живот само за добруването на тесния семеен кръг, не е качествено оползотворен живот. Но ако някога това ви мине през главата, да знаете - не се замисляйте твърде много, опитайте се да изтриете тази мисъл. Ако живеете в България това ви е спасението. Защото иначе ще се наложи да се впуснете в интересните времена, в които живеем.
Хаос. Безпътие. Безнадеждност. Безсмислие. В България - от край до край.
Спорадично, на фона на цялото безредие, магистрати разкриват схемите по високите етажи, но бързо изчезват от обществения фокус, благодарение на медиите на този и онзи /които старателно, упорито и неусетно ни превръщат във все по-големи дебили/. Цацаров говори безсмислици сякаш не знае какво е в негова власт и негов прерогатив /точно той от всички хора!/
Боко ходи на заседания на ВСС /където няма място, но където му козируват/, а после преживява "катарзис" (дума, която наскоро е научил) и почва да спира обществени поръчки /истинската причина и идея не се чувства длъжен да ни обяснява (защото няма нито един сред нас, който да му повярва, че тъкмо сега е разбрал за мръсотията на фирмите-участници в търговете)/.
Министерство на културата не забелязва, че му липсват сгради-паметници на културата /все едно те не са тяхна отговорност и лично на министъра, защото той все пак затова е сложен начело на тая организация/.
Министерство на отбраната няма идея, че е поръчало негодни парашути за нашите военни /синове, дъщери, майки и бащи, братя и сестри на хората край нас!/ с нашите пари.
Кунева като министър на образованието гони малкото останали й експерти с практика /защо и как е жива тази кукувица, самата тя няма и понятие/.
Джипове се купуват за горски стопанства, но не и за охраняващите границите ни.
По пътищата се избиват хора в ръкопашен бой; грабят се и се унижават изградилите тая държава пенсионери /които и без това си измират безрадостно, необгрижени и от глад/
Реформата в здравеопазването се отрича, ама не можем да разберем дали защото накърнява нечии "бизнес" интереси или щото верно не е добра /за да разберем, имаме нужда от информация, но НИКОЙ от управляващите ни не счита за нужно да ни предостави такава, камо ли да го прави регулярно/.
Наводняваме се всяка година, децата ни мятат гюбеци в час по музика и се друсат до смърт; общественодостъпна информация липсва от институциите...
Случва се якото изтичане на скритите сделки на богатите, ама явно нас, в България, то не ни касае. Нищо че някак съвсем спокойно установяваме, че в милата родина бизнес-семейството на Баневи е успяло да изкара и да задели 40 милиона евро! Все едно че това е средностатистическият български стандарт.
... Пък ние си искаме палатките и организираните гонки по пътищата. На фона на всичко това някакви смърдящи организми пожелават да се спре единствената сила, която използва възможността си да ги държи отговорни за поведението и действията им - Европейската комисия. Отново за наша сметка, докато на нас ни вдигат данъците и билета за градския транспорт, защото хазната е ошушкана максимално и се търси всяка малка възможност да се замаже положението. Но най-важно: всичко това се случва докато ние си искаме палатките на пясъка.
Интересни времена. Всички дружно си играем на Държава. Ние се правим, че ги избираме - те се правят, че са избрани. Ние се правим на граждани - те се правят на граждански представители.
Времена, в които по белия свят се създават нови технологии, иновации, откриват се лекарства за тежки заболявания, разкрива се космоса и се търсят отговори на екзистенциални въпроси. Все неща, за които ние тук сме се примирили, че никога няма да имаме правото да мислим. Защото сме заети да оцеляваме в хаоса, който сами си поддържаме. Въпрос на приоритети. И сякаш всички сме в някакъв амок и сме забравили колко сме преходни и че единствената причина да ни има, това е за да дадем смисъл и прогрес на тоя свят. В противен случай с нас или без нас - все едно. Изгубени животи.
