Порой

Дъждовно ми е не на очите само, ами на душата ми е дъждовно. И не съм очаквала, ама ме боли за непознати животи. За угаснали хора в една дъждовна нощ във Варна. За повече от 10 осиротели семейства.

Боли ме за политизирането на човешката трагедия, която явно вече не е важна. За формалности и официалности и възможности.

Нашите "политици" слабо ги вълнува дали имат вина. Те са в кампания за предсрочните избори. И си намериха възможност да мерят органи и да дуят перки. И за пореден път доказаха, че няма нито един политик в тая страна. Има едни хора и едни други хора.

Тези, хората, обикновените и порядъчните - те ще тъгуват. Ще плачат всеки ден за загубата си - ако не външно, вътрешно ще плачат. Ще мислят дали и как са можели да предотвратят случилото се, ще си спомнят какво последно са си казали с изгубените, ще искат да заемат мястото им. Ще бъдат безсилни и отчаяни.

Докато онези, другите хора, ще продължат да мислят за схеми и пари, и дори ще предложат малко кеш за компенсация. Парите обаче не възпитават деца, не създават спомени за майки и бащи в тяхно отсъствие, не прекратявта мъката и не връщат животи.

И пак ще заместим държавата си, и пак ще храним политиците й, и пак ще сърбаме попарата, и пак ще гласуваме. Наесен. С песен.

Очаквания

Попита ме какъв политик очаквам да се появи :)

Очаквам емпатия - затрогване от факта, че в 5 родопски села има едно-единствено дете. Че всеки загинал по пътищата поради липса на адекватен контрол, е имал семейство. Точно както имат семейства политиците.
Очаквам съвест. Нека има да облажи. Но със съвест. Не с наглост. Съвест, която да равнопостави "нашите хора" с мен и всички останали.
Очаквам възпитание. Етикет, обноски, образование, реч пред публика, представителност.
Очаквам визия на цивилизован човек - не поредния простак напъхан в скъп костюм. Простотията в каквото и да я облечеш ще си остане евтина.
Очаквам сила и борба. Достатъчно интелект, за да се води независима държавна политика. Не искам вече гъзолизци. Твърде евтино ни продават вече 20 години. И тъжното е, че аз дори не помня друго. Още по-тъжно ми е, че ако изобщо някога се появи сила и борба, ще е твърде късно. Много твърде.
/Затова и няма особено смисъл да си мисля какво искам, ама щом питаш - казвам ти/.
Очаквам адекватност. Очаквам логична мисъл. Очаквам като ми се пробутват теории и обяснения кое защо НЕ може да става, поне да звучат лееееко логично. Не обидно спрямо интелектуалния ми потенциал.
Очаквам смелост. Очаквам способност за поемане на отговорност - да има независима съдебна система и да има страх от наказание сред Властта. Ама се иска смелост, за да изградиш независима Темида. Такава смелост никога няма да има на власт. Тука мъже във властта няма и няма да има, просто щото колектива от не-мъже ги изхвърля /както бъбрек изхвърля камъче; понякога сигурно е и болезненео - не знам, представям си само/.
Очаквам информираност. Очаквам да имам възможност да се възползвам от всяка една програма или алтернатива, която имат останалите европейски граждани.
Очаквам образование на ниво. Очаквам съвременни модели и повече студенти отколкото админситрация във ВУЗ-овете. Очаквам респект към преподавателите на децата и контрол върху кадърността им.
Очаквам излизане от вечните игри с етническия мир. Опасни са.
Очаквам липса на нарцисизъм - какво като ги гледам всеки ден на екран, на мен не ми стават по-мили и те го знаят. Значи го правят, за да се наслаждават на себе си. Ама то това идва от простотията...
Очаквам изслушване на моите проблеми. Очаквам някаква, поне минимална заинтересованост как живеят родителите ми в провинцията /например/ и как може да им се помогне.
Очаквам поне някакви наченки на държавност. Очаквам държавата да има смисъл. Очаквам да спре да служи единствено за оправдание защо нищо не се случва. Очаквам като плащам данъци, да виждам какво се прави с тях. Очаквам читави улици и улички; очаквам електронна система свързваща различните администрации; очаквам адекватни сили на реда...
Очаквам нормално задравно обслужване. Очаквам да има лекарства за онкоболните. Да има превенция. Да има образовани и съвременни лекари.

Очаквам... очаквам просто всеки живот да е важен. И моят също. Това е. Просто е. Очаквам този, на който това му е поне малко важно.
Ама такива не виреят във властта, знаеш по-добре от мен :)