Оригиналът:
Five human rights abusers backed by the U.S. whom you never heard of
Превод (без претенции за съвършенство, но смисълът е максимално запазен):
"Петима нарушители на човешките права подкрепяни от САЩ, за които никога не сте чували"
от Sudarsan Raghavan*
Вероятно никога не сте чували за Хисен Хабре, а би следвало да сте.
Данъците ви спомогнаха за финансирането на неговия 8-годишен брутален режим в Чад през 80-те. Бившият диктатор беше един много "хора" на Вашингтон в Субсахарска Африка. Подплатени с американски долари те безчинстваха над собствените си нации в името на борбата с комунизма или с тероризма. Те бяха приветствани от американските президенти и канени на официални вечери във Вашингтон, като по същото време изпращаха в затвори и изтезаваха всеки, когото считаха за заплаха за начина им на живот.
Хабре беше считан от САЩ и близкият им съюзник Франция, за начин да се противодейства на Муамар Кадафи. Превзели властта с тайна операция на ЦРУ по време на администрацията на Рейгън, службите за сигурност на Хабре бяха обучени от ключови съюзници на САЩ, включително Израел и Саудитска арабия. Хабре ги оползотвори щедро и смъртоносно: неговата тайна полиция е уличена в убийството на 40 000 души в политически затвори, в периода 1982-1990 г, според констатации на Чадската комисия за истина. В допълнение към тази цифра 200 000 са били несправедливо осъдени и измъчвани.
Към днешна дата най-накрая се търси отговорност от Хабре. Процесът му за предполагаеми престъпления срещу човечеството и военни престъпления, започва тази седмица в сенегалската столица Дакар, където 72-годишният Хабре живее в изгнание, мирно, в продължение на четвърт век. Специален съд, сформиран изключително за неговото дело, ще послужи като тест дали африканските нации, които имат дългогодишен опит с диктаторски режими, ще имат силата и волята да осъдят един от своите.
В понеделник Хабре беше вкаран в съда от маскирани гардове, като протестираше крещейки и опитваше да се съпротивлява на въвеждането му в съдебната зала.
Скоро може и да има справедливост за близките на жертвите на Хабре. Но подкрепата за порочните сквернители на човешките права остава неизменна част от външната политика на САЩ.
Ето кои са петима от най-изтъкнатите нарушители подкрепяни от САЩ днес, за които американците не са чували.
Ислам Каримов - президент на Узбекистан
Бившият ръководител на комунистическата партия Каримов, управлява Узбекистан с железен юмрук откакто страната добива независимостта си от ССР през 1991 г. Той отменя брутално всяка политическа опозиция и изпраща в затвора дисиденти и журналисти. Активисти от организациите за защита на човешките права говорят за насилствен детски труд и систематично подтисничество над всеки, който представлява заплаха за режима. Най-скандалната насилническа изява е през 2005, когато силите за сигурност на Каримов стрелят в тълпа от демонстранти в град Андиджан и, според активистите, убиват стотици.
Сега, администрацията на Обама ухажва Каримов, т.к. вижда Узбекистан като съществено важна за целите на САЩ в Афганистан, както и за париране разрастването на Ислямска държава в Централна Азия. Тази година САЩ дари на армията на Каримов около 300 бронирани военни машини, най-голямото дарение на военна техника, което САЩ са давали на бивша съветска република в Централна Азия.
Хамад ибн Иса ал Халифа - кралят на Бахрейн
Сунитската мюсюлманска монархия, оглавявана от Халифа, прекърши тежко предимно шиитските протестиращи по време на Арабската пролет през 2011, подпомогната от военни на съседните Саудитска арабия и ОАЕ. Повече от 30 бяха убити, предимно от силите за сигурност на Бахрейн, а стотици повече бяха ранени, според организациите за защита на човешките права. Стотици други бяха арестувани и множеството от тях бяха съдени от военен съд.
Вашингтон има значителни геополитически интереси в Бахрейн. Ключовият съюзник Саудитска арабия подкрепя Бахрейн, а пета флота на Американските военноморски сили е стационирана в Бахрейн. Затова не е изненадващо, че САЩ, след като първоначално разкритикуваха монархията за агресията й, поднoвиха военната си помощ за нация, която групата "Freedom house"** описва като "не свободна".
"Решението на администрацията на Обама да вдигне ветото за военна помощ към Бахрейн не може да бъде отдадено на подобрения в политическите и граждански права в Бахрейн, защото такива не съществуват.", каза Mark P. Lagon, президент на Freedom House, в изявление това лято. "Хиляди жители на Бахрейн остават затворници заради опозиционни изказвания спрямо правителството, а слухове за изтезания в затворите са широко разпространени. И ако това не стига, то наказанията и дискриминацията за обикновените граждани се задълбочават. Като резултат на последното си решение, САЩ реално отстъпиха от опитите си да насърчат зачитането на човешките права там"
Емомали Рахмон — президент на Таджикистан
Под управлението на Рахмон издевателството над човешките права а Таджикистан нарастна. Той нанася силни удари по политически опоненти, както и по независими медии. Неговите сили за сигурност използват изтезания за извличане на самопризнания, според Human rights Watch***. Набелязани са още лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални, репресирани са също религиозните свободи. Freedom house описва страната като „не свободна“. Миналият месец организацията заяви, че забраната на опозицията спрямо правителството на Рахмон потвърждава, че държавата понастоящем е в режим на диктатура.
В американски дипломатически доклад от 2010 г. , изтекъл в WikiLeaks, Рахмон и семейството му са описани като „твърди защитници на бизнес интересите си без значение от щетите за икономиката“. Докладът описва култура на „връзкарство и корупция“, която превзема страната. Въпреки това обаче САЩ считат Рахмон за жизнено важен за американските интереси в Афганистан и ограничаване разпространението на ислямската войнственост и контрабандата с опиум в Централна Азия.
В края на август ген. Lloyd Austin III, началник на американското Централно управление посети Рахмон в таджикската столица Душанбе, за да обсъди двустранното сътрудничество в борбата с тероризма и наркотърговията.
Курбангули Бердимухамедов — президент на Туркменстан
Бердимухамедов, който дойде на власт през 2006 г,. е президент на една от най-репресираните нации в света. На практика всяко основно право – от свобода на словото, през медии, и до религия – е отменено. Бердимухамедов и роднините му контролират всички аспекти на публичния живот. Според Human Rights Watch роднини на хората изпратени в затвора по време на вълните от масови арести в края на 90-те и началото на новото столетие, все още няма информация за съдбите им.
Бердимухамедов обаче предостави въздушното си пространство на американските военновъздушни сили за преминаване към Афганистан. Атрактивни за американските интереси са и обемните резерви от природен газ – най-големите в Централна Азия. Той обсъди засилването на енергийните връзки с тогавашният държавен секретар Хилъри Клинтън. Вашингтон вижда Туркменистан като съществена част от постигането на целта си да подсили афганистанската икономика създавайки нов „Път на коприната“ – инвестиционни проекти и регионални търговски блокове, които да доведат до икономически растеж и стабилност в Централна Азия. Главният проект е дългосрочното предложение за газопровод, който да минава през Туркменистан до Пакистан и Индия, през Афганистан.
Таз година Freedom House посочи Туркменистан за една от 10-те нации, които живеят най-зле що се отнася до демокрация, човешки права и други основни свободи. В този списък са също Северна Корея, Сомалия, Судан, Сирия, Еритрея, Саудитска арабия, Централната африканска република – и Узбекистан и Екваториална Гвинея.
Теодоро Обианг Нгема Мбасого – президент на Екваториална Гвинея
Той е най-дълго управляващият автократ в Африка, на власт от 1979 г. Богатата на петрол Екваториална Гвинея е една от най-корумпираните държави в света. Обианг и фамилията му притежават луксозни имоти по цял свят, карат скъпи коли и летят с частен самолет, докато огромната част от населението на страната живее в злокобна бедност, а едно от пет деца умира преди да навърши пет години. На практика няма никаква свобода на пресата, никаква политическа опозиция. Изобилстват твърдения за изтезания на политически затворници.
Вашингтон от дълго време търси по-тесни връзки с Обианг, т.к. залежите от петрол на Екваториална Гвинея са считани за възможност да се намали зависимостта от суровия нефт на Близкия изток. Американски петролни компании са най-големите инвеститори в Екваториална Гвинея и играят водеща роля в проучването и екстракцията на нефт и природен газ. Миналата година, по време на срещата на върха на американските и африканските лидери, президентът Обама позира за снимка с Обианг съпругата му, които бяха негови гости на вечеря в Белия дом. Списанието Mother Jones обозначи Обианг като един от „най-бруталните гости на вечеря“ на Обама.
Бердимухамедов обаче предостави въздушното си пространство на американските военновъздушни сили за преминаване към Афганистан. Атрактивни за американските интереси са и обемните резерви от природен газ – най-големите в Централна Азия. Той обсъди засилването на енергийните връзки с тогавашният държавен секретар Хилъри Клинтън. Вашингтон вижда Туркменистан като съществена част от постигането на целта си да подсили афганистанската икономика създавайки нов „Път на коприната“ – инвестиционни проекти и регионални търговски блокове, които да доведат до икономически растеж и стабилност в Централна Азия. Главният проект е дългосрочното предложение за газопровод, който да минава през Туркменистан до Пакистан и Индия, през Афганистан.
Таз година Freedom House посочи Туркменистан за една от 10-те нации, които живеят най-зле що се отнася до демокрация, човешки права и други основни свободи. В този списък са също Северна Корея, Сомалия, Судан, Сирия, Еритрея, Саудитска арабия, Централната африканска република – и Узбекистан и Екваториална Гвинея.
Теодоро Обианг Нгема Мбасого – президент на Екваториална Гвинея
Той е най-дълго управляващият автократ в Африка, на власт от 1979 г. Богатата на петрол Екваториална Гвинея е една от най-корумпираните държави в света. Обианг и фамилията му притежават луксозни имоти по цял свят, карат скъпи коли и летят с частен самолет, докато огромната част от населението на страната живее в злокобна бедност, а едно от пет деца умира преди да навърши пет години. На практика няма никаква свобода на пресата, никаква политическа опозиция. Изобилстват твърдения за изтезания на политически затворници.
Вашингтон от дълго време търси по-тесни връзки с Обианг, т.к. залежите от петрол на Екваториална Гвинея са считани за възможност да се намали зависимостта от суровия нефт на Близкия изток. Американски петролни компании са най-големите инвеститори в Екваториална Гвинея и играят водеща роля в проучването и екстракцията на нефт и природен газ. Миналата година, по време на срещата на върха на американските и африканските лидери, президентът Обама позира за снимка с Обианг съпругата му, които бяха негови гости на вечеря в Белия дом. Списанието Mother Jones обозначи Обианг като един от „най-бруталните гости на вечеря“ на Обама.
*Sudarsan Raghavan е начело на отдела на Washington post в Кабул от 2014 г. Преди това е позициониран в Найроби и Багдад за същата медия.
**Freedom House е независима watchdog организация с цел отстояването на свободата, човешките права и демократичните ценности по света. Повече тук: ЦЪК
*** Human Rights Watch е неправителствена организация с нестопанска цел, създадена в защита на човешките права. Повече за тях тук: пак ЦЪК
**Freedom House е независима watchdog организация с цел отстояването на свободата, човешките права и демократичните ценности по света. Повече тук: ЦЪК
*** Human Rights Watch е неправителствена организация с нестопанска цел, създадена в защита на човешките права. Повече за тях тук: пак ЦЪК
