Росен of the day

Няма да се задълбочаваме твърде много върху ченгето, щото днес е петък и следват почивни дни! Пазете се само от оръжията за масово затъпяване, това искам да напомня :)

Задава се бодра смяна - след Волен и Бареков, сега на дневен ред е Росен Петров. Защо му харесва да е поредното посмешище - не знам. Защо се мисли за инетелктуалец - не знам. Защо се мисли за някакъв супер шпионин - не знам. За този човек нищо не знам, освен, че е завършил школата в Симеоново и че е бил в казарма. Е, ми браво. Дали знае, че не е единственият?
Постижение ли стана образованието за българските "политици"? Почвам да се чудя в какъв фарс живея. Ама направо ме напушва смях, толкова е нелепо. Нямал бил нос, Бойко го обиждал... ОДЗ "Роден край".
И пак се чудя защо се дава гласност на подобен човеко-виц. Защо изобщо научавам тези неща? Ами то излиза, че някак си в тая държава буквално нищо съществено никога не се случва. Е, тогава защо ни е изобщо държавен апарат? След като никой нищо не върши, да ги разпускаме и това е. Ето, в Украйна до май месец никой нищо няма да върши, ама пък и никой няма да взима тлъста заплата за нищовършене :)

За да съм обективна, черпя с линк към Wikipedia относно светлата личност на тъмния балкански субект, а вие сами си правете изводите /ама правилните!/:
Росен Петров - Wikipedia

И един цитат от инфото, за тези, на които не им се чете целия материал:

"На 7 февруари 2009 година се излъчва първият епизод от 12-серийното патриотично историческо ток-шоу „Операция Слава“, посветено на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България, което Росен Петров и екипът му реализират в партньорство с продуцентската къща „Дрийм тийм“ (Dream Team Productions) на Евтим Милошев и Любомир Нейков - бивши служители Росен Петров и Слави Трифонов, напуснали „Седем-осми“ през есента на 2006 г.[4] Предаването е финансирано със субсидия от 1,7 милиона лева, отпусната от правителството на Сергей Станишев.[5] "

Асфалтчо

Загубих си гласа. Исках да говоря и не можах. Знаех думите, знаех какво искам да кажа и просто не можех. Чела съм за това в книгите и честно, мислех си, че е някакъв вид хипербола. А днес просто не можах да кажа нищо за около 20-30 секунди.

ТОВА е Асфалтчо /не знам дали официално така се казва и нарочно не качвам снимката от намирането му/. Той е бебе. Той беше залят с асфалт жив и за него се събираха пари във Facebook. Поредната загубена кауза. Реших да изчакам да видя дали изобщо има шанс да оцелее и тогава, разбира се, да дарявам пари. И днес го видях. Жив и с такива очи. И ме връхлетя. Така ме връхлетя, че си изгубих гласа и на въпроса "Нещо тръгна да казваш ли?" не можах да дам отговор преди да бъде повторен няколко пъти.
Аз, която си позволявам да раздавам епитети, да си въобразявам колко съм наясно, да хуля и да съдя другите. Аз бях виновна, защото нищо не направих. Не се борих, не дарих надежда, не си мръднах пръста. Просто НИЩО не направих. А е имало през това време едни други хора. Които са се хванали, осигурили са му медицински грижи, гледали са непрекъснато зверството в очите /дори не мога да си представя какво е!/ и са били там и са си давали един на друг надежда, за да я усети той.
Аз си бях вкъщи. Зяпах във Facebook, пазарувах, готвих, спах, ходих на тренировка. Играх си с кучето. И съвестта ми беше спокойна, заради решението за После.

Асфалтчо обаче не е имал нужда от пари после. Хората край него не са имали нужда от пари после /пари съм сигурна, че бързо са се намерили/. А от надежда. Да знаят, че не са луди, че не са единствените жалостивци и наивници.
Никакви скатавки повече.

За Болен

Вчера се чества "празника на Левски" - така го знам от малка, така мисля и сега за него, защото то не е просто някаква годишнина. Това е празнуване на личността, смелостта и ума на нашият си, човешкият и българинът Васил Левски. Не знам защо непрекъснато го отдалечават от хората, все едно не е произлязъл от същия корен и не е имал еднакво ограничени възможности с нашите. Както и да е, за друго става въпрос.

Защо на един празник се допуска националистическа истерия? Защо на един празник съществува Волен Сидеров и защо около него винаги има малоумна сган с отегчителен рецитал? Ето това ме притеснява. Защо им се дава гласност? Прибирам се, пускам новини и някаква фалцетна "репортерка" се мъчи да надвика тъпоумната Сидерова сган. И да ни развълнува с безцелните надвиквания около паметника в чест на него, Чистия и Светия. Даже обеща, че ще ни държи в течение. И ни уведоми /колко мъдро!/ как такова напрежение било очаквано. Що за нелепица е това? Като е очаквано, толкова ли нямаше поне малко софийска полиция да ги понарита /за помощници от други градове да не говорим/? Нямаше ли смели протестиращи да ги прогонят? Няма ли кой да прогони безполезните сидероподобни от България вместо да си тръгват интелигентните хора? Няма ли кой да им набие в главите каква е историята на Балканите и колко сме омешани? И как няма какво да делим, защото всичко ни е еднакво - миналото, фолклорът, характерите...
И защо изобщо трябва да ми ангажира някой вниманието с нечия долна идиотия? Защо им се дава глас на тези глупаци? Ами Сидеров ако го няма никъде по медиите просто ще изчезне! Ясно ни е, надявам се, че зад всеки политически "играч" стоят капитали. Обаче в момента, в който пионката спре да върши работа, тези капитали ще се пренасочат към друга. И какво излиза? От нас си зависи да контролираме капиталите към кого проявяват интерес. Представете си го като сергия. Има ябълки, круши, портокали, банани, праскови. Изложени на показ, публично достояние. Докато седите и блеете наоколо, някой излъсква ябълката и ви казва, че тя е по-хубава от другите плодове. Вие, разбира се, се съгласявате да я опитате и тя е вкусна, следователно ви харесва. На другия ден пак ви излъсква ябълката. И пак изяждате нея. Добре. Ама няма ли да ви омръзне за едни 5 години тази излъскана ябълка? Все ще погледнете към другите плодове. Тогава търгашът ще ги скрие. Но вие няма да забравите за съществуването им. Стомахът ви няма да забрави за съществуването им. И рано или късно ще си ги поискате и ще си ги получите въпреки търгашът и въпреки усилията му. Не сте способни пет години да ядете едно и също, нали?
Е, защо тогава не поискате ябълката Сидеров да я сменим най-накрая с друго?! Не разбирам, наистина. Не е чак пък толкова сложно. Игнорираме го упорито, като настинка по време на ваканция, и той ще изчезне. Ще се стопи в миналото, от където е дошъл. Ще се дематериализира в незначимо нищо, каквото е. Да, на негово място капиталът ще предложи някоя излъскана круша, но може би ще си научи урока? Може би крушата ще е по-вкусна от ябълката? Дайте да опитаме поне. Иначе няма срещу какво да протестираме.

Медийни проститутки

Събуждам се вчера, мързи ме ужасно, ама няма как - извеждам кучето и след малко сядам на дивана. Бях сама вкъщи, стана ми едно такова твърде тихо и реших да пусна телевизора. Напоследък го ползваме предимно за гледане на новини и дечицата с песните в Шоуто на Слави, така че не беше изненада защо е оставен на канал bTV.

Пуснах си компа, започнах да разглеждам FB и да пиша в чата с любимия, докато по едно време той не излезе и аз не се заслушах в предаването, което върви. Грозен, мазен по маниери дядка обясняваше на Люба Ризова колко възпитан мъж бил Илия Павлов и колко жалко е всъщност, че Жан Виденов и Иван Костов го принудили да се оттегли от политическите си амбиции; как всъщност щял да е едва ли не перфектен премиер. Костов го намразил, защото Павлов искал да е "по-голям" от него и едва ли не г-н Теменужката лично го преследвал, та чак му провалил бизнеса. Такава меланхолия и усещане за пропуснато светло бъдеще се усещаше, че направо онемях /малко след това и оглушах/. Не разбрах името на дядката /за което май даже се радвам/, но говореше от първо лице за посещения на "Царя" в хотелите на Павлов и Кюлев по морето, за бизнес срещи и т.н.

Това е всичко, което хванах от предаването. Но вкусът на евтина, ама направо безпардонна и нелечимо ялова жълтина, уви, все още го усещам. Г-жа сериозната журналистка, която лично съм чувала да прави чудесни коментари и да задава правилни въпроси, днес беше някаква изключително долна проститука от ранг Околовръстното на Горно Нанадолнище, с ромски произход. С такова любопитство ровеше и задаваше въпроси, че нямаше как да не се запитам защо. Единственото, което открих беше желание да си запълни предаване, което не е могла да запълни с друго и/или желание да стигне до някоя и друга нова интрижка, да излезе някой нов слух покрай мутренско-политическите отношения, датиращи от 90-те години.
Дядката срещу нея пък очевидно беше бленувал и жадувал подобно медийно внимание. Все пак, не всеки се е докопвал до национален ефир в 17:30 ч, в петък. С важна и съществена общественозначима информация за живота и "бизнес" просперитета на някаква мутра.

Гледайте си ги тия телевизии и... със здраве. Радвайте се на Ани Салич, на Росен Петров, на Милен Цветков, на Венета Райкова, на Иван и Андрей, на Гала, на Вучков. На всички се радвайте и се смейте. Халал да са ви медийните шаврантии и техните герои. Героите с образи на ограничени бивши спортисти, възползвали се от "по-силния печели". Преуспели на гърба на родителите ви, че и на вашия собствен /макар и не пряко/. И шаврантиите... все някой трябва да ви пробутва миража  за пейзаж. Все някой трябва да ви притъпи инстинктите и здравия разум. Да ви превърне в идиоти с нереална самооценка. Честито!

А мен не ме мислете. Аз имам цял отделен свят, който никога не можете да замърсите, поради простата причина, че не го разбирате :)

Името

ИРЕНА СЕНДЛЕР

Прочетох информацията и ме замисли. Ето това е име, което трябва да се помни. Защото ме кара да осъзная, че няма нищо на този свят /повтарям - нищо/, което да е толкова неприкосновено като живота.

Животът стои над расизъм, пропаганда, сегрегация, предразсъдъци и изобщо над всичко. Няма оправдание за подценяването му. Няма оправдание за  накърняването му. Единственото зло, което човекът е измислил, е полагането на един живот над друг. От там тръгват дори дребните ни злободневни проблеми. От там тръгва, уви, и тесногръдото ни мислене. Мислене за себе си като за по-добри от другите. Мислене за себе си като безгрешни и по-морални, и по-прави, и по-умни, и по-решителни, и т.н.  Истината е, че животът е неприкосновен. Решенията, които човек взима са неприкосновени. Не се нуждаят от оценка, от одобрение, от разбиране - от нищо. Просто от приемане. И докато сме неспособни на това, винаги ще делим хората на "читави" и не толкова. Ще съдим, ще се поставяме над нещата и ще си живеем щастливи с идеята колко сме правдиви и прекрасни в собствените си очи. В същото време са ни непознати съпричастността, изслушването, опита да излезем от собствените си рамки, да погледнем от друга гледна точка.

Ето ви линк по-горе за решението на една жена, която е съумяла да постави себе си и собствения си разум над масовката. И освен това е действала! Много важно е да можеш да действаш, дори да е трудно и немислимо тежко, рисковано и страшно. Самото несъгласие с диктатурата тогава, съм убедена, че е било доста масово. Но колко от несъгласните са направили нещо? Колко от тях са Действали? /Да ви прилича на една позната ситуация в наши дни в България?/
Аз лично научавам за тази жена едва сега, но ще се постарая никога да не забравя името й. Или поне ще идвам тук и ще си го припомням. Защото тя е част от историята на света. Не по-малка част от самият Хитлер, от Чърчил, от Сталин и разните му други исторически личности.

Част от света около нас :) Силен свят!

Човещинка

Има толкова добри хора! Защо винаги някой ни привлича вниманието към черната статистика, неуспехи, нещастия, извращения и т.н.? Кому е нужен такъв свят? Хората са еднакво манипулируеми чрез стрес и чрез щастие. Даже е логично като са щастливи да обръщат още по-малко внимание на кражбите, спекулите или далаверите на Ония там. Обаче, някога и някъде се е появил един, който е видял, че работата със стресирани хора е лека, и е решил да не пробва работата със щастливи. А тя е толкова по-сигурна! Защото влезеш ли веднъж в розовият си балон, нямаш никаква причина да роптаеш или да ти хрумне за излизане. Обаче не - тъни в мизерия и бъди депресиран. Да, да, как не! Аз имам един живот и ще го оползотворя за себе си, не за някой друг :)
Обръщам внимание на смеха, на природата, на разговорите, на емоциите, на животните, на снимките, на хубавите идеи. Не ми се занимава с глупости. Обичам да чакам пролетта, обичам разходките на лятото. Обичам живота!

Ето няколко идеи какво ОЩЕ се случва докато на нас ни наливат в главите колко е страшно положението, как не трябва и да си помисляме да раждаме деца в България, как е най-добре да емигрираме, как човешкото в човеците загива, как планетата загива и т.н:

http://melomem.wordpress.com/2011/01/14/vabadjiev85/

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2014/02/09/edno-dete-i-edno-kuche-v-bitka-za-choveshtinata.215261

http://www.goodnewsnetwork.org/

http://www.huffingtonpost.com/good-news/

http://www.sagoodnews.co.za/

http://www.givesmehope.com/top

Тези са ей така хванати, съвсем на случаен принцип. Отне ми 5 минути. Ами ако отделя 10?

Позитивно

Сядам да напиша нещо позитивно. И цък, не, не става. В главата - никой. 

Обаче аз нали съм темерут и обичам да се превъзпитавам, затова спрях за ден-два и продължавам сега. 

Та, ето го моето Хубаво от близките дни :) Събуждам се /трудно!/ един ден - куп стари приятели се сетили за мен и ми писали разни хубави неща. Някои се женят, други се борят, но пък си имат любов; трети боледуват, но пък са си вкъщи с децата... И ето как научаването на няколко добри новини те усмихва от сутринта! Благодарна съм за което :)
Събуждам се друг ден, УСМИХВАМ СЕ и ето, случи се хубаво - запознаха ме с нови хора :) Приятелският кръг нараства и то все с качествени попълнения, способни на смях, вино и смислен разговор :)
Тръгнахме на фитнес, което беше свързано с някоя и друга дребна покупка и чисто кифленско задоволство от глезотиите :)
Една умна, потенциална девойка днес си взе изпита с петица на фона на голямо късане сред колегите й /тайничко се възгордяхме/. Също днес бях на гости на един 2-годишен млад господин, който ми каза: "ти си добра" и "искам да живея при теб" :))) Е, също така ме удари качествено по крака, ама се уточнихме по въпроса като големи хора :) Освен това искам да ви кажа, че той като порасте възнамерява да става "бати" :)

Но най-важното. Най-важното от всичко. Аз ИМАМ: дом, семейство и любов. Безрезервна и независеща от дребни ежедневни препирни. Непукистична, лична, нежна, искрена, подкрепяща и вярна. Трудна понякога, но борбена и преодоляваща.

Ето позитивно. Ето искрено. Това е. На по-позитивно не съм способна. Винаги съм си била такава. Сядам и все се оказва, че нещо тъжно се е появило чрез мен. Обаче този път не! Този път е специално, на инат и с цел възпитание. Ама така, де, кой го владее тоя ми живот - аз или някакви дреболии!

Извод: за ден-два все нещо хубаво ще се случи. Стига да не сме твърде черногледи :) И при вас е така, нали?

За мишките и хората

За предателите. За fake приятелствата. За удобните приятелства. За преднамерените приятелства. За "задължителните" приятелства. За неразбирането. За ограничеността. За комплексите. За глупостта. За небрежното отношение. За критикарството. За изборите. За загубата и болката. За сълзите. За тъгата. За силата. За решенията. За завистта. За наивността. За гледните точки. За толерантността. За лоялността. За способностите. За човечността. За благородството.

За животът "въпреки всичко". За животът с оптимизъм. За животът с вяра в хората.

За всяко слънце всеки ден. За всяка капка дъжд. За всяка радост. За всяка среща. За всеки стар и нов приятел. За цената. За стойността. За времето. За прошката. За болката. За дългото лечение. За самоуважението. За себеоценката. За правилните думи. За търпението. За надеждата. За подкрепата. За силата. За упорството. За ненасилието. За любовта. За доверието.  За уроците. За целите. За устрема. За невъзможната душа.

За всеки изгрев. За всяка нова усмивка.
Добро утро, ХОРА!