Замисляли ли сте се какво ви напряга в ежедневието ви? За какво мърморите най-често? На кого сте вечно сърдити или от кого сте неразбрани?
Например войнствените контрольори в градския транспорт. И онези шофьори, които ви засичат на пътя или ви застрашават по друг начин? И онзи колега в офиса, който е вечно недоволен и харесва само шефовете. И продавачката в магазина, която лаконично изсумтява на поздрава ви. И близките и приятелите, които "ме търсят само като им трябвам". И онзи дето вика асансьора, за да слезе на първия етаж. И чистачката на входа, която редовно оставя все едно непочистено местенце. И съседът, дето изхвърля пепелника върху прането ви. И още, и още, и още.
Да, напрежението се дължи на различията ни като хора. И да, в тях няма нищо лошо. Но само в случай, че не очакваме другите да са отлети от нашия калъп. Различията стават непреодолим проблем при комбинация с егоизъм. И да, егоизмът е проблемът на нашето не толкова голямо общество :)
Наскоро четох публикация в един блог на тема как се отглеждат малки швейцарчета от швейцарски родители. Ами много просто: на принципа Работим за общото благо. И хората знаят, че общото благо не е "комунизъм" /както ще го определят у нас/, а е просто един по-лесен живот.
Тук си отглеждаме малки темерутчета от темерутести родители /да не се обиждат изключенията!!!/.
Тук е нормално да имаш очаквания. Да очакваш всички да се съобразяват с теб, с личното ти мнение и личния ти мироглед.
Войнствената контрола в тролея всъщност очаква скандал още докато те пита дали имаш билет.
Очакването на тъпанарите шофьори е, че "който е излязъл с кола, да се е научил да се пази".
Колегата в офиса просто не познава друго правилно мнение освен своето и очакването му е, че всеки друг също се мисли за вечно прав /освен шефът, който по презумпция си е прав/. Това е и колегата с интригите.
Продавачката в магазина очаква, че ще се скарате с нея, затова не си губи времето да бъде дружелюбна.
Близките ви очакват да им помагате в живота все едно са ви деца, приятелите ви очакват винаги разбиранията ви да съвпадат за всичко, щото иначе какво ще ви свързва?
Онзи от първия етаж хваща асансьора, защото не очаква да му направите забележка.
Чистачката на входа не се старае, защото не очаква някой да я поздрави за старанието и да оцени работата й.
Съседът изтърсва пепелника върху прането ви, защото не очаква действието му да има някакви трайни последици /най-много скандал от днес за утре и това е/.
Е, мили хора, guess what! Светът не се върти около един човек. Никой не е по-специален от другите.
Никой няма право да пътува без билет в градския транспорт. Ако очакванията на контрольора бяха за нормално гражданско съзнание на пътниците, поведението му нямаше да е войнствено, а чисто човешко - плащаш глобата и без скандали.
Тъпанарите шофьори щяха да са доста по-малко, ако се замисляха, че носят отговорност за чужди животи /включително детски/ и ако очакваха санкции вместо подкуп.
Колегите щяха да се държат като професионалисти, ако очакваха професионално отношение от мениджмънта си. Ако не се насърчаваше егоизмът им и ако не се обръщаше всеки офис в приятелска сбирка на хапка и пийка.
Продавачките щяха да са любезни ако очакваха любезност.
Близките и приятелите ви нямаше да считат, че им дължите нещо, ако не беше грешното им очакване, че семейството непрекъснато трябва да им доказва колко е истинско.
Приятелите нямаше да ви товарят при всяко разногласие ако не очакваха, че едва ли не след това няма да има за какво да си говорите. И нямаше да си слушаме само проблемите, ами щяхме да се насърчаваме да бъдем позитивни.
Онзи от първия етаж и съседът с пепелника нямаше да са толкова нагли ако знаеха, че има някакъв колектив, който да ги санкционира. Ако очакванията им бяха за единство срещу техните постъпки.
Чистачката щеше да се старае повече, ако знаеше, че трудът й е оценен и не живееше с очакването, че "така или иначе все ще има недоволни".
А аз... аз нямаше да пиша това ако нямах очакването, че ще ме разберете правилно. И ако не считах себе си за един от хората с изкривени очаквания. Аз ще се опитам да съм малко повече швейцарка.
петък, 22 август 2014 г.
петък, 15 август 2014 г.
Няма връзка с главния
История на "Ислямска държава" (ИД)
В сърцето на "халифата" на джихадистите
Доставки на оръжие за кюрдите в Ирак
Горното е за тези, на които им се чете, за да имат повече инфо и познание за света извън България на Бойко/Станишев/Доган и извън "изненадващото" продължение на Студената война Украйна/САЩ/Русия/ЕС . Ако не сте от тях, по-добре не си правете труда да четете и надолу :)
Аз разбрах няколко неща, ей така на пръв прочит /и сега пиша с обещание към себе си да събера повечко информация ако издиря на говорим за мен език/.
Значи някаква "групировка" от 10 000 души върти целия арабски свят на пръста си. Даже не са сепаратисти, ти да видиш, въпреки че са си направили собствен халифат :) Те, "сепаратистите", в момента са по-лоши от "групировките", та затова сигурно тези си имат отделно название.
Та тези 10 000 души цял свят, политическата класа в световен мащаб, просто ги оставя да си разиграват коня. За разлика от сепаратистите в Украйна, които са следени денонощно барабар с руските власти и най-вече президента /ама хора, не искам да знам Путин кога е кихнал, кой какво чул за него, от кой отдел на КГБ е бил.../. Искам да знам следното:
В международен план, кой беше най-върлия противник на "режима" на Асад в Сирия? Помним ли? Май бяха САЩ. И джихадистите. А от кого "откраднаха" джихадистите бая оръжие и танкове /как се краде танк???/ - от иркаските военни, получили ги от (wait for it)... от САЩ.
Някак твърде удобно е да вкараш оръжия и бойна техника в една разтърсена от теб страна с цел да я "освободиш" въпреки неразбирането на населението й от какво точно я освобождаваш. И след това да я оставиш на произвола с абсолютно нефункционираща "демокрация", "военна сила" и неадекватна и нестабилна "политическа класа".
Голяма изненада ли е, че джихадистите крадат американско оръжие в Ирак? Дали ще е изненада ако се окаже, че то си е било предназначено за тях, защото американците не могат да изоставят интересите си в региона? Голяма изненада ли ще е, ако ви кажа, че това поне на мен ми изглежда като много добра идея: официално си задоволявам гласоподавателите и изчезвам от Ирак /ето, американски военни вече не мрат масово и нелепо ненужно там/, но пък поддържам региона достатъчно нестабилен и все още има как да докопам петролните залежи на сушата и газа в морето край Сирия. Да не говорим, че покрай Афганистан има и руски интереси, а все пак сме насред продължението на Студената война.
А най-дразнещото е, че някак твърде удобно тези факти остават неизказани в медийното пространство, дори тук, в незначителна България. Какви хора сме? Как можем да допуснем да отшумят темите за Сирия, за бежанците (дори само за тези на наша територия), за Ирак, за Иран... Какво човечество е това? Някаква тъпа заготовка ли? Локална такава, без връзка с главния... със света.
В сърцето на "халифата" на джихадистите
Доставки на оръжие за кюрдите в Ирак
Горното е за тези, на които им се чете, за да имат повече инфо и познание за света извън България на Бойко/Станишев/Доган и извън "изненадващото" продължение на Студената война Украйна/САЩ/Русия/ЕС . Ако не сте от тях, по-добре не си правете труда да четете и надолу :)
Аз разбрах няколко неща, ей така на пръв прочит /и сега пиша с обещание към себе си да събера повечко информация ако издиря на говорим за мен език/.
Значи някаква "групировка" от 10 000 души върти целия арабски свят на пръста си. Даже не са сепаратисти, ти да видиш, въпреки че са си направили собствен халифат :) Те, "сепаратистите", в момента са по-лоши от "групировките", та затова сигурно тези си имат отделно название.
Та тези 10 000 души цял свят, политическата класа в световен мащаб, просто ги оставя да си разиграват коня. За разлика от сепаратистите в Украйна, които са следени денонощно барабар с руските власти и най-вече президента /ама хора, не искам да знам Путин кога е кихнал, кой какво чул за него, от кой отдел на КГБ е бил.../. Искам да знам следното:
В международен план, кой беше най-върлия противник на "режима" на Асад в Сирия? Помним ли? Май бяха САЩ. И джихадистите. А от кого "откраднаха" джихадистите бая оръжие и танкове /как се краде танк???/ - от иркаските военни, получили ги от (wait for it)... от САЩ.
Някак твърде удобно е да вкараш оръжия и бойна техника в една разтърсена от теб страна с цел да я "освободиш" въпреки неразбирането на населението й от какво точно я освобождаваш. И след това да я оставиш на произвола с абсолютно нефункционираща "демокрация", "военна сила" и неадекватна и нестабилна "политическа класа".
Голяма изненада ли е, че джихадистите крадат американско оръжие в Ирак? Дали ще е изненада ако се окаже, че то си е било предназначено за тях, защото американците не могат да изоставят интересите си в региона? Голяма изненада ли ще е, ако ви кажа, че това поне на мен ми изглежда като много добра идея: официално си задоволявам гласоподавателите и изчезвам от Ирак /ето, американски военни вече не мрат масово и нелепо ненужно там/, но пък поддържам региона достатъчно нестабилен и все още има как да докопам петролните залежи на сушата и газа в морето край Сирия. Да не говорим, че покрай Афганистан има и руски интереси, а все пак сме насред продължението на Студената война.
А най-дразнещото е, че някак твърде удобно тези факти остават неизказани в медийното пространство, дори тук, в незначителна България. Какви хора сме? Как можем да допуснем да отшумят темите за Сирия, за бежанците (дори само за тези на наша територия), за Ирак, за Иран... Какво човечество е това? Някаква тъпа заготовка ли? Локална такава, без връзка с главния... със света.
неделя, 10 август 2014 г.
Малко фолклор, семейство и история
Слушам си днес аз народни песни (нали все пак съм си душичка българска) и ставаше дума за онази Гергана дето си нямала "майка едничка" /знаете я, предполагам/. Мина ми през главата: какво ли е да си нямаш майка? След това веднага: какво ли е било Тогава да си нямаш майка или да си кръгъл сирак? Логичен отговор ми хрумна: ами отглеждат те други роднини, ако си твърде малка за женене /Тогава/.
Та от там се замислих за семейството и обществото ни. И за минало и бъдеще.
Всички сме чували клишетата за семейството, езикът и фолклорът, които са ни запазили през вековете, особено през онези, тъмните. Не знам обаче дали ги осмисляме по някакъв начин. Дали се замисляме защо съществуват тези клишета. Колкото и да не ги харесвам, има истина в тях и това не е случайно. Нещо като народните песни, където освен легенди има и доста истини от бита на хората, които нямаше да знаем ако ги нямаше песните. Пеещи легенди :) И ненаписани учебници по история /от времето, когато не е било така лесно да се ограмотиш и да пишеш/.
За семейството ми беше думата, де :) Замислете се - то е пренесло ценностите ни. Защото тогава да си сирак не е означавало просто да си беден и да живееш на кофти място. Дори не е означавало да работиш повече от другите. Означавало е да нямаш с кого да споделиш емоции, да те научи да не си наивен, да различаваш добро от лошо, да си милосърден.
Да няма кой да ти предаде ценности.
И все пак е имало общество и задружност. И единомислие за морала и правилните постъпки. И е било правилно да прибереш роднина без родители и да не го делиш от своето си семейство. И да не се оплакваш, да не ти тежи. Защото е имало кой да те критикува ако се оплачеш. Просто защото така не е правилно.
Като се замисля, че хората тогава са били по-бедни и по-безправни /т.е. лишени от възможности/ от нас днес... Чудя се дали не сме сираци всички?
Та от там се замислих за семейството и обществото ни. И за минало и бъдеще.
Всички сме чували клишетата за семейството, езикът и фолклорът, които са ни запазили през вековете, особено през онези, тъмните. Не знам обаче дали ги осмисляме по някакъв начин. Дали се замисляме защо съществуват тези клишета. Колкото и да не ги харесвам, има истина в тях и това не е случайно. Нещо като народните песни, където освен легенди има и доста истини от бита на хората, които нямаше да знаем ако ги нямаше песните. Пеещи легенди :) И ненаписани учебници по история /от времето, когато не е било така лесно да се ограмотиш и да пишеш/.
За семейството ми беше думата, де :) Замислете се - то е пренесло ценностите ни. Защото тогава да си сирак не е означавало просто да си беден и да живееш на кофти място. Дори не е означавало да работиш повече от другите. Означавало е да нямаш с кого да споделиш емоции, да те научи да не си наивен, да различаваш добро от лошо, да си милосърден.
Да няма кой да ти предаде ценности.
И все пак е имало общество и задружност. И единомислие за морала и правилните постъпки. И е било правилно да прибереш роднина без родители и да не го делиш от своето си семейство. И да не се оплакваш, да не ти тежи. Защото е имало кой да те критикува ако се оплачеш. Просто защото така не е правилно.
Като се замисля, че хората тогава са били по-бедни и по-безправни /т.е. лишени от възможности/ от нас днес... Чудя се дали не сме сираци всички?
вторник, 5 август 2014 г.
Граници
Поставяме си граници. Сами си ги поставяме и сами си ги променяме. Но къде е границата на промяната, на шикалкавенето и на удобството?
Случвало ми се е да се замислям колко различен е бил светът без географски граници и без политически такива. Цялата човешка история е една борба за територия и благоденствие. Но дали изходът на тази борба се оказва разумен към днешна дата? Със всички ограничения за конкретни хора да влизат в територията на конкретни държави, с въвеждане на визи, с появата на тероризма, с конфликтът Израел-Палестина (който помня от дете), със Студената война и сферите на влияние? С ограничението ни къде да работим и да се развиваме. Ясно ми е... идеята на икономически развитите да пазят стандарта си и да мотивират останалите. Ама хората са еднакви навсякъде. Децата са еднакви навсякъде. И все пак животът на едни струва повече от животът на други. Жертван е за животът на други. И това докъде ще ни доведе? Неясно ми е едно такова. И всичко е въпрос на граници.
Често са културни, религиозни и етнически - Исус или Иисус или Аллах? Коледа или Байрям, или Пасха? Българи, роми или цигани, турци или български турци, арменци... или все пак просто българи, или все пак просто хора?
Тези са често срещани общовалидни граници. По някаква причина човекът има нужда хем да е различен, хем да е в общност. Хем да не е мюсюлманин, ами християнин, и хем да не е само той, ами и общността на още половин свят. Хем да е християнин, ама хем да не е като половината свят, ами да е православен, католик, протестант, евангелист, седмочисленик или нещо пък друго. И сами избираме къде да се причислим и спрямо кого да сме различни.
Има ги и личните граници. Например морални. Всеки ги носи в себе си и съди другите за и според техните. Въпрос на съвместимост. Причина за доста интриги, вина, гузна съвест, чиста съвест, приятелства, раздори и изобщо... за доста избори.
Да надскочиш границите си - привилегия само на избрани. На тези с мисълта и глобалното виждане. На тези с образование и информация, на тези със съзнание. Дали са достатъчно, за да поведат света? Има ли такива лидери?
Случвало ми се е да се замислям колко различен е бил светът без географски граници и без политически такива. Цялата човешка история е една борба за територия и благоденствие. Но дали изходът на тази борба се оказва разумен към днешна дата? Със всички ограничения за конкретни хора да влизат в територията на конкретни държави, с въвеждане на визи, с появата на тероризма, с конфликтът Израел-Палестина (който помня от дете), със Студената война и сферите на влияние? С ограничението ни къде да работим и да се развиваме. Ясно ми е... идеята на икономически развитите да пазят стандарта си и да мотивират останалите. Ама хората са еднакви навсякъде. Децата са еднакви навсякъде. И все пак животът на едни струва повече от животът на други. Жертван е за животът на други. И това докъде ще ни доведе? Неясно ми е едно такова. И всичко е въпрос на граници.
Често са културни, религиозни и етнически - Исус или Иисус или Аллах? Коледа или Байрям, или Пасха? Българи, роми или цигани, турци или български турци, арменци... или все пак просто българи, или все пак просто хора?
Тези са често срещани общовалидни граници. По някаква причина човекът има нужда хем да е различен, хем да е в общност. Хем да не е мюсюлманин, ами християнин, и хем да не е само той, ами и общността на още половин свят. Хем да е християнин, ама хем да не е като половината свят, ами да е православен, католик, протестант, евангелист, седмочисленик или нещо пък друго. И сами избираме къде да се причислим и спрямо кого да сме различни.
Има ги и личните граници. Например морални. Всеки ги носи в себе си и съди другите за и според техните. Въпрос на съвместимост. Причина за доста интриги, вина, гузна съвест, чиста съвест, приятелства, раздори и изобщо... за доста избори.
Да надскочиш границите си - привилегия само на избрани. На тези с мисълта и глобалното виждане. На тези с образование и информация, на тези със съзнание. Дали са достатъчно, за да поведат света? Има ли такива лидери?
Абонамент за:
Публикации (Atom)