Малко фолклор, семейство и история

Слушам си днес аз народни песни (нали все пак съм си душичка българска) и ставаше дума за онази Гергана дето си нямала "майка едничка" /знаете я, предполагам/. Мина ми през главата: какво ли е да си нямаш майка? След това веднага: какво ли е било Тогава да си нямаш майка или да си кръгъл сирак? Логичен отговор ми хрумна: ами отглеждат те други роднини, ако си твърде малка за женене /Тогава/.
Та от там се замислих за семейството и обществото ни. И за минало и бъдеще.

Всички сме чували клишетата за семейството, езикът и фолклорът, които са ни запазили през вековете, особено през онези, тъмните. Не знам обаче дали ги осмисляме по някакъв начин. Дали се замисляме защо съществуват тези клишета. Колкото и да не ги харесвам, има истина в тях и това не е случайно. Нещо като народните песни, където освен легенди има и доста истини от бита на хората, които нямаше да знаем ако ги нямаше песните. Пеещи легенди :) И ненаписани учебници по история /от времето, когато не е било така лесно да се ограмотиш и да пишеш/.

За семейството ми беше думата, де :) Замислете се - то е пренесло ценностите ни. Защото тогава да си сирак не е означавало просто да си беден и да живееш на кофти място. Дори не е означавало да работиш повече от другите. Означавало е да нямаш с кого да споделиш емоции, да те научи да не си наивен, да различаваш добро от лошо, да си милосърден.
Да няма кой да ти предаде ценности.

И все пак е имало общество и задружност. И единомислие за морала и правилните постъпки. И е било правилно да прибереш роднина без родители и да не го делиш от своето си семейство. И да не се оплакваш, да не ти тежи. Защото е имало кой да те критикува ако се оплачеш. Просто защото така не е правилно.

Като се замисля, че хората тогава са били по-бедни и по-безправни /т.е. лишени от възможности/ от нас днес... Чудя се дали не сме сираци всички?