По повод FB пост на Димитър Павлов - един от малкото човешки журналисти в тая страна.
Не знам колко често ви се случва да обсъждате с някого медиите в България. Доста хора казват, че не гледат телевизия. Други гледат само новини, трети пък само предавания. Повечето четат онлайн. Рядко споменават за радио, още по-рядко за преса. Почти нулева разпознаваемост на конкретни журналисти извън водещите на новини и предавания. Като цяло, оценката никога не е висока. Да не говорим за медийна политика и свобода на словото.
Истината е, че нищо от това дори няма значение. Защото в края на краищата нашата информация, по която съдим за конкретни събития, все идва от някъде. Факт е, че в България тя идва най-вече от български медии (освен за тези от бранша и някое и друго изключение сред гражданството). И какви са тези ни медии няма значение, защото единственото важно е, че са ползвани - от гражданите, за да научават и от властимащите, за да канализират информация. Сам по себе си този факт не е лош, защото медиите именно за това се наричат така - защото са посредници при препредаването на информация. Никога няма да забравя думите на един преподавател в университета - универсалната валута в нашия свят не са златото или диамантите, а информацията. Напълно се съгласих тогава, съгласна съм и сега.
Защо е толкова важна тази проклета "информация"? Защото тя създава нашата собствена призма към света. На база на тази информация решаваме дали днес ще минем по една улица или по друга, дали ще вземем българско мляко от магазина или внос, дали ще сме вегани или традиционни месояди, дали ще сложим ваксини на детето или не, дали харесваме министъра или не, дали ще идем да гласуваме или не (и ако отидем - за кого)... мога да изреждам до утре. Всяко семпло и автоматизирано наше решение се дължи на приета от нас информация не по-малко от обмислените ни изводи и убеждения. Как гледаме на себе си се дължи на осмислена информация съпоставена с опит. Целият ни живот се базира на информацията, с която боравим. Наш ангажимент е да я подбираме добре.
И щеше да е чудесно ако имаше как да подбираме. Но ако на пазара има само ябълки, макар и няколко вида (бели, зелени и червени), каквото и да правим ние все пак накрая ще си купим ябълки. Т.е. изборът ни няма да е избор, а заблуда. И ето затова няма значение дали медиите ни са собственост на един или друг, дали са с висок рейтинг или не, дали обслужват един или друг политически кръг. Единственото важно е, че съществуват и са ползвани. Всичко останало е въпрос на личности.
Точно както в политиката, за медиите има значение личността. И точно както в политиката, отговорността им е пред всеки един от нас. Само че, по незнайни причини, ние все забравяме да търсим отговорност. Кютаме си с наличната родна "журналистика" и хич не ни пука дали тя е качествена. Виж, за "политическият ни елит" (познайте кой наложи названието!) вече почва да ни просветва.
Разбирате ли, на масата от нас хич не им пука кой им форматира информацията и съответно манталитета. Пука им за собственици и класации. Не им пука за редактори, водещи, репортери, оператори, режисьори, продуценти и разни друга такива, от които някак си е прието, че "нищо не зависи". Няма как да забравя радостната физиономия на парижкият кореспондент на bTV в нощта на атентатите във Франция - то бе една усмивка, то бе едно радостно "Добър вечер", то бе една еуфория... все едно й се сбъдна детската мечта "да стана известна". Все едно утре ще й звънне Спилбърг за главна роля в нов филм. Споменавам я като пример, защото трудно може да се изброят всички подобни "репортажи". Последните са от днес, в Хитрино. Защо са такива дебили тия "журналисти", та на всички им е супер добра вечерта, щом ще ги дават в централна емисия? Защо? Независимо от трагедията край тях, независимо от загубените животи, независимо от кризата на социално, икономическо и политическо ниво? Това СА хората, които правят медиите. Медиите се основават от собственици, поддържат се от тях и се осигуряват икономически. Но медиите се правят от хората, работещи в тях. От гилдията. Нея не я направлява един или друг собственик. Гилдията сама решава какво ниво да поддържа, какви правила да спазва, какви принципи да приоритизира. Няма собственик на медия, който да може да повлияе на качеството на гилдията. Има гилдия, на която не й пука за качеството, щото дали ще е бяла, зелена и червена ябълка, тя ще бъде все така ябълка. И ние все така ще си изядем ябълката, щото круши просто няма. През това време пропуснатите ползи от здравословното и пълно хранене се трупат.
Да ви е сладко, приятели!
