Защото бал значи нещо съвсем друго

Защото сме сеирджии. Затова абитуриентите ни са такива. Затова децата ни са такива. И затова и държавата ни е такава.

Защото вместо да превръщате в новина абитуриентските изскочили цици и да се смеете, може да обясните на децата си кое не е наред в тая картинка. За да не се чудите после що и вашето така е решило да се облече. Добре, че има още кой да ги осмива онлайн, та поне заради това повечето спазват някакво приличие. Щото не знам дали ви притеснява, ама ако моята щерка някой ден се запъти на дискотека/бар (или каквото е модерно тогава) в неприемлив вид наложен от останалите келеши и някакви известни проститутки... има как да й въздействам, вярвам. Обаче това става само ако сте си вкъщи. И телевизорът е спрян. И ако детето ви има някакъв респект към вас. И ако не ви приема просто за касичка.
Тогава то няма да се изтипоса на бал във вид, в който и тираджия не може да я различи от проститутка. А тираджиите разбират от проститутки, все пак.

Не може, мили хора, децата ви да нямат уважение към училището и към учителите си. И после да се чудите защо е голяма радост, че завършили средно образование и за подарък не искат пари за таксите във ВУЗ, а искат силикон. И не ми казвайте, че учителите ви били виновни. Защото вие с възпитанието на децата си смъквате всякаква отговорност от плещите им. Защото ако те знаят, че от тях зависи бъдещето на това дете и че вие ги подкрепяте, но и ги държите отговорни, може пък и да се постараят малко. И бързо-бързо ще изолират и ще отхвърлят тези, които не желаят или не умеят да бъдат преподаватели.

Обаче масата народ предпочита да запише детето да учи, щото така трябва. Масата народ не купува образователни играчки. Масата народ не сяда с него вечер да пише домашни. Масата народ не могат да препоръчат книги на детето си, щото самите те не са чели. Масата сядат на маса. А детето в стаята си рови в нета, играе на PSP-то, гримира се или упражнява някое друго дълбоко интелектуално занимание. Децата не ходят на куклен театър, на спорт, по музеи и културни забележителности.
И масата не вижда проблем в това, нали дипломата ще е отлична. Нали ще влезе да учи някаква специалност и ще има и тапийка за висше образование. Нали ако не си намери работа тук, ще си иде при другарчетата в чужбинско. Ще поработи, ще поживее малко като скот, пък ще се върне и ще изплати на мама и тате заема за бала. И ще влезе пак в руслото на продавачки с висше образование, на таксиметрови шофьори-ядрени физици, на безперспективна в кариерно отношение работа и т.н.

Ами така е, мили хора. Край нас се възпитават точно такива млади българи. И да ви кажа, не е толкова проблемът в политиците ни, колкото в тези млади хора. А баловете са само още един симптом. Отдавна думата бал е по-близка до сватба отколкото до истинския бал с изяществото, обноските, етикета, елегантността и аристокрацията.

Дипломата може и да е отлична, но личността ще е неизбежно комична.

За мъката

Не забравяйте за мъката, хора :)

Като погледнете някого, не се присмивайте на недостатъците му. Или на вида му. Или на съдбата му.
Не всички просяци са мързеливи, не всички червени очи са от "гърмежи". Не всички уплашени хора са глупави. Не забравяйте за мъката.

Вие си имате ваша си мъка, нали? Скритичка някъде вътре на дълбоко. За която рядко си позволявате да мислите, защото е извън ваш контрол. Или защото ви е страшна. Или защото е минало. Или защото ви променя. Или защото променя другите край вас.

Е, не забравяйте, че и другите си имат поне една такава мъка.
Не сте единствените болни, не сте единствените предадени, не сте единствените наранени. Да, ние сме си най-най. Като сме готини и забавни, сме най-готини и най-забавни /тайничко вътре така се усещаме, не спорете - може дори да не го осъзнавате/. Като сме тъжни или обидени сме най-тъжни и най-обидени. Като сме заети и стресирани сме най-заети и най-стресирани.
Но нека не подценяваме чуждия вътрешен свят. Такъв има и не рядко е по-дълбок от нашия :)

Извинявам ви се, ако сте един от хората, чийто вътрешен свят съм засегнала или подценила. Повярвайте ми, има си време, когато това ме изяжда.

Мъничко добро

Почвам да си мисля, че не всичко е изгубено в тоя свят. И колкото повече се замислям, толкова повече си вярвам и се чудя защо другите около мен не си вярват?

Напоследък често плача. Ама не от лошо. Плаках за щъркела в с.Чепинци дето бурята му отнесе гнездото и пиленцата. Обаче на другия ден пак плаках като разбрах, че закарали женския щъркел в клиника, за да го лекуват. За да може да го върнат при мъжкия и пак да си имат гнездо и пиленца.
Защо това не ви е важно, хора? Защо ви е важен евровота, Пеевски, Бареков, катастрофите, интригите... И не ви е важно как хората се грижат за щъркела? Защо??

Мислите си, че е изолиран случай на доброта и ви съмнява, че ще се повтори?  Ама знаете, че грешите:
- Преди малко прочетох историята на едно дете с увреждания, което получило мечтания коледен подарък - кръгче в спортна кола. Получил го понеже много хора му помогнали.
- Напоследък се интересувам от бездомни животни. И те като децата /особено тези с увреждания, в които има нещо още по-невинно/, са изтъкани от истинска чистота. В София има едно такова място, където са се организирали много хора, че даже и ферма закупиха, за да има къде да живеят и да получават шанс животинките.
- Днес майка ми създаде група във FB с цел разкрасяване на родния ми Сливен. С инициативата "осинови си градинка"

Общото? Малките хора с малките възможности правят големи неща, когато си повярват, че могат.

Говорете си позитивно, хора! Усмихнете се. Обадете се да пием по бира. Или се обадете на някой друг. Дарете 2 лева за нещо смислено. Или дарете усилие, дарете една усмивка на някой просяк. Помогнете на някой да вдигне от земята нещо изтървано. Изслушайте историите на баба си и дядо си още веднъж. С усмивка. Или сложете трохички на перваза, за да хапнат гълъбите. Посадете дърво. Потупайте нечие рамо. Все едно какво:
Направете нещо, ХОРА! 

От Мишката: Безглаголие

Блогът на Михаил Атанасов: Безглаголие: Бял таван.Тапети.Мокет.Обстановка.Гардероб.Компания.Музика.Свещи.Женско тяло.Прегръдка.Целувка.Любов.Красноречие.Съмване.Вяра в нещо.Метр...

Ех, Женя, женичка...

Евгений Дайнов написа ето това:

Какво е това да си русофил

Аз по-голяма глупост наистина не бях чела от твърде отдавна. Няма как да остана безучастна. Даже напук ще напиша още по-дълго писание :P

Още с първите редове на творението на г-н Дайнов си задавам въпроса аз -фил ли съм и/или - фоб? Защото няма как да не си нито едно от двете! Абсурд! Стигам само до заключението, че не знам за -филство и -фобство, но като всеки разумен /по моите представи/ човек, съм склонна да приема, че светът не е черно-бял. Ако харесвам някои руски неща, не значи, че не харесвам и някои "западни" неща /и изобщо, какво е това малоумно разделение на Русия и Запад, все едно понятието Изток не включва други държави освен Русия?/

После се замислям, че ако г-н Дайнов беше искал да получи читав отговор на въпроса си "Какво е да си русофил", вероятно би могъл да се постарае повече с избора на аудитория, пред която да го постави. По получените от него отговори мога да съдя, че въпросната "група русофили" във FB не е особено представителна и адекватна :) Не ми е ясно как е решил, че получената реакция е обичайната, след като очевидно така и до ден днешен няма представа какво биха му отговорили хората със симпатии към руското в един сериозен разговор /може би има причина такива хора да не го възприемат сериозно и да избягват разговор с него/ :)

Продължаваме с прочита на творбата на г-н Дайнов.

Доста елементарно противопоставяне, типично за недоразвитото детско мислене, е възприетото от г-н Дайнов "ако не е плюс, значи е минус". Такива твърдения сме ги виждали много и обикновено ги осъждаме като некоректни /замислете се дали изразът "ако не си с нас, значи си против нас" го възприемате като справедлив - този принцип е породен от същото такова мислене/. Т.е., по незнайна причина г-н Дайнов решава, че ако си русофил, защото харесваш няколко руски поети, значи си русофоб ако не ги харесваш. И го вмъква като твърдение на въпросните русофили /които продължават да остават неидентифицирани за нас/. Наричало се логически капан /а Вие ловец ли сте, г-н Дайнов?/. Вторият капан според г-н Дайнов е, че няма как да си -фил на няколко нации едновременно. Доста плоско, не мислите ли? Т.е. ако ми харесва САЩ, няма как да ми харесва Канада, Ангола, Русия или Таджикистан? Тука нещо ми се губи, ама приемам, че проблемът е моят недостатъчен капацитет и продължавам да чета нататък, колкото и да ми е трудно да чета глупости.

Стигаме до медийните русофили, които си мълчат и не му отговарят на г-н Дайнов на въпроса Що е то да си русофил :) Не знам от кога FB групите се наричат медийни групи, но пък коя съм аз с моя слаб потенциал, че да се бъркам в понятията на гуруто г-н Дайнов :) Та, мълчат си значи тези медийни русофилски групи и объркват човека. Къде да търси. Е, разбира се, че при организираните русофили - Национално движение „Русофили”. Т.е. медийните групи като си мълчат, дай да вземем като техен представител някакво регистрирано движение с нестопанска цел. Ами освен тия дни да взема да регистрирам едно движение "Не на убийствата на мухи в България" и да поканя г-н Дайнов да го използва в своя "статия" относно неевропейското отношение на българската нация към мухите. Смешно ли е, не е ли... май съм обръгнала към подобни творби вече.

Четем нататък: възрожденците ни смятали руския ботуш за по-тежко иго от османското владичество. Явно сме учили различна история с г-н Дайнов. В която историческите източници са били доста различни /той не е посочил своите - защо ли?/. Не казвам, че не е имало възрожденци, които са считали Русия за поробител. Но по-скоро става дума за различни етапи от периода на Възраждането. Особено пък споменатите от него са имали доста бурен живот и са се учили в движение, което не ги нарежда сред политиците на България, а по-скоро сред първопроходците.

Извадки, които лесно могат да се проверят в Уикипедиа /най-елемнтарно търсене на информация, на прима виста/:
РАКОВСКИ
"След избухването на Кримската война (1853) Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване."

БОТЕВ
"...Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава през Пловдив и Цариград за Одеса, където пристига на 14 ноември";
"Чете главно руски автори, като е особено впечатлен от Николай Чернишевски и Иван Тургенев. Запознава се с филолога Виктор Григорович, на когото помага с руски преводи на български народни песни.";
"Познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др."

КАРАВЕЛОВ
"През 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет — поради интересите си към литературата, историята и славянските езици"
"Особено влияние върху Каравелов оказват обществените идеи сред бурната студентска младост като част от руската интелигенция."
"Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Александър Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори."

Няма да продължавам, който иска, може сам да си намери информация :) За мен обаче си остава въпросителната с изопачаването на точните факти и непознаването в детайли на това, за което пише от страна на г-н Дайнов.

Четем нататък - Вазов го прескачам, не съм му фен просто :)
И стигаме до понятието за идеология на г-н Дайнов, което, видиш ли, някакви други хора не споделят и не използват и следователно са ялови откъм идеи. Ами, щом казва г-н Дайнов, кои сме ние, че да спорим :) Все пак капацитетът, нали...

Има и някакъв проблем със скрито-покритите неща. Нещо гнило има в Дания, ама не се знае какво. Та дори и г-н Дайнов не може да разбере кое остава скрито за нас, за да ни просветли. Но със сигурност има нещо :) Крият се, гадините, бе! Хм...

Веднага обаче на помощ се притичват "анализаторите" /които г-н Дайнов познава лично до последния човек и изобщо не използва нарицателното с цел придаване авторитет на "статията" си/. След като му обясняват как действат в такива случи, г-н Дайнов спокойно се развихря а категории и аналогии. Направо е неукротим този остър ум. Разделяш хората на "поне две категории" и ги почваш тия двете без да се съобразяваш със точността на собственото си изказване /ама то, който му се радва на писанията няма и да забележи дисонанса/. Започва се значи с едни харти за правата на човека, с едни достойнства и хубаво звучащи определения на западния свят, който незнайно защо не е нито немски, нито шотландски, а просто западен /за разлика от русофилството, което е само руско/. Ама, чакайте, г-н Дайнов, всъщност не бяхте ли вие този, който каза, че тука има две категории и този, който им даде имената? Ето, аз обичам руското, ама /понеже не следвам вашата ограничена логика/ никога не съм казала, че не мога да бъда русофил и еврофил, и австралофил, и канадофил едновременно. Нали? Нали, г-н Дайнов? Защо така не съвпадат нещата в твърденията Ви, нещо ми е доста гнило... там, за Дания от преди малко, сещате се :) А с Попър направо ни шокирахте, г-н Дайнов! На английски ли го четохте? :) И само за сведение: да знаете, че има още доста философи в световната история ;)

По някаква странна и лично Дайновска логика, нататък четем извода, че да си -фил означава да искаш да живееш по определен начин, вече постигнат другаде. Да речем, че мога частично да се съглася, макар че не виждам защо това изключва да обичаш културата, традициите, кухнята, спортистите на дадена страна /примерно казвам само/. Веднага обаче ни оприличават на руски баби дето не харесват гейове, педофили, изнасилвачи и подобни. Е, че и аз не ги харесвам. Бих се радвала държавата в която живея да не ги толерира. И тъй стигаме до държавата и силното негодувание на г-н Дайнов, че според русофилите, за разлика от "западнофилите", държавата е по-важна от индивида и основата на Русия е групата.

"Най-важната група е най-голямата – държавата.А тя пък, както посочва някогашният идеолог на Путин, Владислав Сурков, винаги намира израза си в един човек. Този един човек става изразител на цялото и всички други, които са части от цялото, му дължат подчинение."

Ама г-н Дайнов, Вие сте бил философ! Очакваме в скоро време малко по-подробно оборване на принципа на президентската република. Така ще ни стане по-ясно защо принципът на парламентарна република, от който аз лично си патя почти цял живот, трябва да го продължим в България :) Заради анонимността на властта и лесната безотговорност - ясно. Ама сигурно има и нещо, което бихте могли да допълните :)

В следващия момент недоумението какво е гнило в Дания вече изчезва. Г-н Дайнов благородно ни разкрива истината какво крият от нас русофилите /забелязали ли сте склонноста на българите да се радват на разкрити тайни и конспирации и колко е удобна за манипулация на малко по-ограничените индивиди? Малко като обидата "комунист", която е по-страшна от глупак и невежа/.

Най-потресаващата глупост обаче е оставена за финал - по добрия принцип, че финалът трябва да е силен и замислящ:
"„Русофилите” искат в България да има общество, основано върху достойнството, правата, сигурността и правото на щастие на общността на славяните и православните. Общност, водена от един човек, който я олицетворява и чиято воля, бидейки изразът на тази общност, е закон. Защото в Русия не вярват в множеството обикновени, непознати хора – а в един необикновен, но познат човек."

Изведнъж се намесиха славяните и православните, които цял текст останаха извън полезрението Дайновско, обаче сега някак се намесиха и това изобщо не е знак за неадекватност и изобщо не е притеснително... Не!

И ето го и Него, финалът и tribute към прозренията и размислите на един велик ум:
"Затова, когато някой каже, че е русофил [...] означава, че във външнополитически план подкрепя Путин срещу Запада; а във вътрешнополитически – настояват за отказ на България от „европедерастията” (т.е. от ЕС) и въвеждането, на нейно място, на модел общество, основан върху славяно-православната колективност. Подчинена на волята на един човек, който да я олицетворява."

Не ми е понятно кой му ги потвърди тези изводи на г-н Дайнов, след като русофилите отказват да си говорят с него. Не ми става ясно защо една личностна преценка и едни разсъждения са по-добри от тези на друг индивид? Защо никой не забелязва противоречието в принципите, които изповядват някои "авторитети" и погазването им от същите тези хора? Много неща ми се струват нередни. Но, както сами знаете, аз съм си ограничено момиче, отгледано и възпитано от едни ограничени хора в едно ограничено градче в полите на Стара планина. Единственото, което мога да ви кажа със сигурност е, че аз не виждам света в черно и бяло. Обичам различни неща в различните хора, уважавам различни черти в различни нации и ми харесва да виждам хора с високо вдигната глава, които дори на политическо ниво не сес трахуват да бъдат директни и да предизвикат света и лицемерието му. Както искате ме наричайте - мен и хората около мен, аз си ни обичам такива. Задружни и човеци. Без значение дали сме различни, дали сме -фили или -фоби, дали сме англо или руско говорящи. Светът е на всички все пак :)