Измерено по световни мащаби, това нашето тук е толкова смешно и жалко, че ум да ни зайде. Само си представете шоу бизнесът у нас и в Щатите или Франция (например), и след това си помислете за медиите у нас и по белия свят. Ако човек се замисли да ги сравнява, ще забележи еднакво критични и съществени разлики м/у "произведено в България" и "оригиналът".
Толкова смешно ми стана. Ами ние дори в манипулацията и уж прикритата власт и ресурси, пак сме на последно място. Малко като оня виц "Толкова си смотан, че на първенство за смотаняци пак ще си последен" :)
Играем си тук на голяма държава, пък то държава няма, камо ли пък игра. Като дете със сапунен балон сме, ама се забавляват само една групичка хора. А другите са толкова безвъзвратно загубени и слепи, че цар Самуил сигурно се върти като вретено в гроба...
Жалки имена като Пеевски и майка му, като Тошо Тошев и Петьо Блъсков. Нашумяват и изчезват все едно никога не ги е имало. Качеството на журналистите ни е на ниво "Махленска свада в квартал Надежда". "Войни" между телевизии с побългарени риалити формати, нямащи нищо общо с ресурса изсипан зад западните им реализации. Неимоверна почит към "сензационната журналистика" - какъв е тоя вид журналистика не ми е много ясно, ама щом казват, сигурно съществува. Едни устати лелки излизат и словоблудстват по екраните ни, ние им се радваме и керванът си върви. Качествените журналисти отдавна не работят за нашенските медии. А медиите ни пък иначе се изживяват като властелини от рода на Форбс, Таймс, Дейли Телеграф и Мирър.
Изобщо... не знам дали ме разбирате, ама цялото това нещо е смехотворно като фолк певица дето пее за любов, разсъблечена в някой луксозен хотел. Само дето хотелът ни не е никак луксозен, ама нейсе, шоу да има.
Е, от мен тогава... аплодисменти :)
