Човекът явно никога няма да преодолее разочарованието си, че не е с божествен произход. Както каза сестра ми някъде в пубертета: "Всички сме просто една торба с кокали". Явно някои хора цял живот не достигат до подобно умозаключение за себе си и околните.
Кое прави различните страшни, кое прави собствените ни проблеми най-тежки, кое превръща собствените ни неуспехи в повод за отмъщение върху "чуждите"? Все пак всички абсолютно равнопоставено сме просто по една торба с кокали. В човешки, расов, семеен, професионален, териториален и духовен план (във всякакъв план всъщност) всички сме еднакво равни пред една безкрайна вселена на непознатото и неизвестното. За всички нас появата, смисълът и резултатът от живота ни е просто една догадка. Просто едни буквално незабележими мравки в необяснимата и непозната вселена. Как тогава някой решава, че е по-читав или по-заслужил, или по-смислен от някой друг? На каква база съдим и всъщност тя реална ли е?
Динко от Ямбол, новият ни национален герой, решава, че тия различните нямат право да минават през територията. Ей така, просто щото се счита за нещо по-правоимащо и по-смислено. Поредната възгордяла се пред непонятното смешна мравка. Щото на вселената не й пука за някакви наши животи, религии, стандарти на живот, тероризми, мизерия, войни и бедствия (даже се опитва да ни напомни от време на време като ни стовари някое природно бедствие). А Динко на всичкото отгоре не е просто редова мравка - тази мравка е проста и заразна. Изловил престъпниците, превърнали единственият му живот в мизерия, Динко тръгва да лови мигранти - онези дето крадат, насилват, налагат различията си и искат да му вземат полагаемото, за което той цял живот не си е мръднал пръста. Ако си е мръднал пръста и все пак е постигнал нещо (създал живот, осигурил си прехрана или пък си е платил данъците) това го прави изключителен и единствен. Никой и никъде не е способен на подобни геройства. Дори да има някъде друг като него, то на тоя другия му е било по-лесно, защото: държавата му се е грижила за него, за образованието му, за средата в която да просперира, за социалните му придобивки... А на Динко всички само му пречат да развие потенциала си. Затова, успял или не успял, уникален или не, Динко в собствените си очи е one of a kind & above all people. Иначе казано, пред себе си Динко е комбинация между Рамбо, Бил Гейтс, Айнщайн и Папата, ама още по-значим. И всички останали са под него. Динко искрено вярва, че е безпогрешен и в правото си. Само той може да помогне на тоя скапан свят, само той знае как. Но понеже е всеизвестно, че "няма как да спасиш света", Динко действа на локално ниво. И въпреки, че е напълно същата торба с кокали като тия дето лОви, той е толкова убеден в правотата си, че заразява и околните свои подобия. Зараза от ограничено мислене, увличане по гръмки приказки, простотия, тъпота, самонадеяност, комплекси и нещастие.
Но да оставим Динко - такива като него винаги е имало, и в различни мащаби (все някога и Адолф, и Бернардо Гуи, и разни други подобни са били просто едни Динковци). Разпространението на заразата не зависи от един преносител. Зависи от всеобщата отговорност за контролирането й. Дали с осъзнаване на собствената ни нищожност, дали с грижа и състрадание, дали с настояване пред избраните да отреагират събития като случващите се в сегашния ни свят - всеки може да избира начин. Всеки смелчага може да отиде да бори причината вместо симптома. Всеки хуманист може да жертва нещо лично, за да помага. Всеки гражданин може да изисква от институциите си.
Динковците са нужни - те са като естествена рестрикция пред "чуждите" и следва да спомагат на процеса на преход от един свят към друг. НО Динковците трябва да бъдат ограничени. Защото са примитивни. Човек винаги има избор и предприемайки най-лесния обрича всичко, което оставя след себе си на безсмислие. Трябва да има такива хора, но не трябва да се допуска да станат повече от здравомислещите и надграждащите себе си.
Защото мравката ще остави повече от себе си във вселената в сравнение със страхливи, комплексирани, примитивни и възгордели се двукраки торби с кокали.
