Цъкнете на линкчето долу и, надявам се, част от вас ще се почувстват щастливи и горди, и добри.
Българска гордост
Ето какво важно се е случило на 7-ми и аз научих случайно днес. Разгледайте новинарските сайтове, включително на телевизиите /само с прост search в Google/. Няма да го намерите. Иначе едните търсят таланти, другите търсят добрата новина, третите търсят успелите българи и т.н.. Но не и когато не е плод на техни усилия и PR активност. Не и когато се изисква човечност, за да уважиш съседа си или сънародника си. Не и ако не може да се използва новината за сензация, която "първо или изключително ние разпространихме". Безумно ме е яд!
Затова живеем в мизерия и ще продължаваме да живеем така, докато не се научим да ценим усилията на хората.
Стараете се да паркирате така, че да не пречите? Давате добър пример? Намирате колата си запушена по възможно най-демонстративния начин.
Е, това тук е същата случка, плод е на същия български комплекс който в случая не позволява до вас да достигне важна информация. И този комплекс не е балкански, не се заблуждавайте. Български си е. Да не ценим тези, които разказват на света за нас и носят някакъв смисъл и послание.
Надявам се, че поне на няколко човека ще им стане топло на душата и ще кажат Браво. Мен лично това ме направи щастлива и горда. И ме накара да се усмихна искрено и позитивно. Не е Кубрат, не е Крисия, около него няма спортна журналистика, демонстриране на приятелски отношения, камо ли две телевизии за реклама. Човекът има себе си и таланта си, и усилията си, и борбата си, и стремежите си. Те очевидно не са оценени тук. Е, той пък явно си има причини да остане на родна земя, въпреки това :)
Дано има повече такива хора. Пожелавам си този творец да има безкрайно вдъхновение и дръзновение за още приключения, снимки и награди :)
петък, 28 ноември 2014 г.
събота, 8 ноември 2014 г.
Омиротворена
Да си обичан и да обичаш. Всеки го мечтае, всеки се старае, всеки опитва да го дефинира. А то е просто. Лесно. Естествено и силно.
Отнема време да се почувстваш обичан. Особено след разочарование. По-скоро проблемът е в нас си. Да се довери човек отново, да привикне наново към този отсреща, да има желанието да го направи. Да има търпение и сили. Да прощава и да подобрява. Себе си и ближния.
Но веднъж намерим ли баланс в себе си, всъщност ни трябва много малко, за да сме щастливи. Една усмивка сутрин. Една неочаквана прегръдка. Една пица или палачинки, Сервираната маса щом се излюпиш от леглото или щом се прибереш от работа. Една молба "Ела си почини, остави задачките". Едно "ела с мен". Светът на малките неща.
Обикновено сме заобиколена от безумно много хора. Толкова много, че несъзнателно се изморяваме. А ни трябва наистина един човек, който да ни научи на друго. На ново. На много незабелязвани или подценявани моменти. Как така? Как преминаваме от тълпата към себе си? Със сътресение или постепенно? С търпение или защото искаме? За добро или за лошо?
Струва много сълзи и болка. Много кавги и обяснения. Време, най-вече време. Но си заслужава.
Живея както ми харесва. Мечтая за пътувания, за по-добър живот и непримирение с момента. Осмелявам се да имам амбиции. Чувам музиката и виждам луната. Радвам се на природата и срещите с хора.
Има един израз на английски, който не може да се преведе съвсем точно: content with yourself. Не значи просто доволен. Значи омиротворен, доволен, спокоен, на мястото си.
Аз най-накрая съм content.
Отнема време да се почувстваш обичан. Особено след разочарование. По-скоро проблемът е в нас си. Да се довери човек отново, да привикне наново към този отсреща, да има желанието да го направи. Да има търпение и сили. Да прощава и да подобрява. Себе си и ближния.
Но веднъж намерим ли баланс в себе си, всъщност ни трябва много малко, за да сме щастливи. Една усмивка сутрин. Една неочаквана прегръдка. Една пица или палачинки, Сервираната маса щом се излюпиш от леглото или щом се прибереш от работа. Една молба "Ела си почини, остави задачките". Едно "ела с мен". Светът на малките неща.
Обикновено сме заобиколена от безумно много хора. Толкова много, че несъзнателно се изморяваме. А ни трябва наистина един човек, който да ни научи на друго. На ново. На много незабелязвани или подценявани моменти. Как така? Как преминаваме от тълпата към себе си? Със сътресение или постепенно? С търпение или защото искаме? За добро или за лошо?
Струва много сълзи и болка. Много кавги и обяснения. Време, най-вече време. Но си заслужава.
Живея както ми харесва. Мечтая за пътувания, за по-добър живот и непримирение с момента. Осмелявам се да имам амбиции. Чувам музиката и виждам луната. Радвам се на природата и срещите с хора.
Има един израз на английски, който не може да се преведе съвсем точно: content with yourself. Не значи просто доволен. Значи омиротворен, доволен, спокоен, на мястото си.
Аз най-накрая съм content.
Абонамент за:
Публикации (Atom)