Омиротворена

Да си обичан и да обичаш. Всеки го мечтае, всеки се старае, всеки опитва да го дефинира. А то е просто. Лесно. Естествено и силно.

Отнема време да се почувстваш обичан. Особено след разочарование. По-скоро проблемът е в нас си. Да се довери човек отново, да привикне наново към този отсреща, да има желанието да го направи. Да има търпение и сили. Да прощава и да подобрява. Себе си и ближния.

Но веднъж намерим ли баланс в себе си, всъщност ни трябва много малко, за да сме щастливи. Една усмивка сутрин. Една неочаквана прегръдка. Една пица или палачинки, Сервираната маса щом се излюпиш от леглото или щом се прибереш от работа. Една молба "Ела си почини, остави задачките". Едно "ела с мен". Светът на малките неща.

Обикновено сме заобиколена от безумно много хора. Толкова много, че несъзнателно се изморяваме. А ни трябва наистина един човек, който да ни научи на друго. На ново. На много незабелязвани или подценявани моменти. Как така? Как преминаваме от тълпата към себе си? Със сътресение или постепенно? С търпение или защото искаме? За добро или за лошо?

Струва много сълзи и болка. Много кавги и обяснения. Време, най-вече време. Но си заслужава.

Живея както ми харесва. Мечтая за пътувания, за по-добър живот и непримирение с момента. Осмелявам се да имам амбиции. Чувам музиката и виждам луната. Радвам се на природата и срещите с хора.

Има един израз на английски, който не може да се преведе съвсем точно: content with yourself. Не значи просто доволен. Значи омиротворен, доволен, спокоен, на мястото си.

Аз най-накрая съм content.