Почвам да си мисля, че и емиграцията няма да ми реши проблема с човешкия умствен капацитет. Тъжно, манипулирано, почти отчайващо и нелепо "общество". Но пък с претенции.
Захванало се куцо, кьораво и сакато с темата за исляма, за ислямистите, за терористите, групировките, разклоненията на религията, статистиките и истините /като последните две просто ме разбиват/.
Колко от вас, националисти и религиозни специалисти, познават поне Библията, че са тръгнали да анализират корените на исляма и какво пишело в Корана? Колко от вас са богослови, за да имат право да се изказват по првославнохристиянските въпроси, камо ли за християнските по принцип, че да стигнат и до Корана, и до корените на исляма? Що за безумие е това?
Едностранчивост и липса на информация са ви непознати идеи, нали? Знаете ли поне колко религии има в света, колко религиозни конфликти, каква им е геополитическата история, колко е броят на почитащите исляма, колко на християните от всяко разклонение на тази религия, колко на будистите и колко на политеистите в световен мащаб? Чели ли сте Библията, чели ли сте Корана, чели ли сте нещо друго освен новините в интернет? Осъзнавате ли колко е опасно това, което разпространявате раболепно като шарени папагали? Осъзнавате ли какъв брой хора поставяте под общ знаменател от висотата на собствената си простота? Осъзнавате ли, че не всеки има право на мнение по всеки въпрос? Че ако ви хване един теолог ще ви направи смешни /разбира се, не във вашите собствени очи, защото вие винаги сте прави пред себе си/?
И най-същественият въпрос към вас. Нужно ли ви е? Нужно ли ви е да засягате теми, които не сте преживели поне частично, по никакъв начин? Без страх, без мисъл за последствията не само за вас, но и за цялото ни общество. Без грам аргументация основана на познание, вместо на публикации.
Опасно е, особено по нашите географски ширини. Спрете се!
вторник, 7 април 2015 г.
сряда, 1 април 2015 г.
Нищо общо с първи април
Днес гражданката Х се събуди не от звън на телефонна аларма, не от вибрации в тавана, не от газещият я домашен любимец, а от светлината на слънчев лъч, дискретно промъкнал се през завесите. Отворила очи, се усмихна радвайки се на живота, като осъзна, че скоро не предстои работен ден, времето е прекрасно пролетно с пухкави малки облачета в сините небеса, а някъде в далечината /може би около Люлин-9/грее дъга.
С радост и ентусиазъм гражданката Х стана от леглото, сливайки сладкопойна песен със славеят, гнездящ на прозореца. Влизайки в личната си гардеробна и оглеждайки всички налични дрехи, обувки и аксесоари, прилежно подредени по рафтове и чекмеджета, тя установи, че няма нужда от нови покупки и принудителна разходка до мола /никога неокупиран от кърмещи майки/. Усмихна се благосклонно на грижливо подредените дрехи в мъжката част на гардероба. С поглед в огледалото забеляза, че от пръв опит днес в косата й няма нито един стърчащ косъм, гримът е положен безупречно, по облеклото й няма гънки и петна, а бялото е искрящо бяло.
Х излезе от гардеробната и беше посрещната от кротко седналото и спокойно домашно куче тип котка, което възпитано очакваше разходката и закуската си. Дейностите по обгрижване отнеха изумителните 5 минути вместо стандартните 15 и Х беше готова да напусне семейната обител в европейска София.
Предстоеше преглед при очен лекар, нямащ нищо общо със служебните здравни осигуровки и никакви неуредици. Просто профилактика и приятен разговор с интелигентната рецепционистка на медицинския център, специализирала администрация и customer service в престижен английски колеж.
С оглед екологичните пристрастия на гражданката Х /които държавата бекомпромисно поощряваше/, решено бе, че е редно да ползва автомобила си само до буферния паркинг на най-близката метростанция. Не й отне много време да достигне до него: по пътя нямаше нито една дупка, нито един неадекватен шофьор, нито един пресичащ неправилно пешеходец и нито една светофарна уредба без правилно изчислени интервали на светлините. Достигайки до обществения паркинг с двучасово безплатно паркиране за ползвателите на метрополитена в столицата, гражданката Х установи със задоволство, че съоръжението е изключително добре уредено и лесно за използване. На входа бе поставена табела с разбираеми указания за ползване на паркинга, така че явявайки се за пръв път пред бариерата в слънчеви пастелни цветове, дори домашният любимец би се ориентирал. Слезе по добре пресметнатия от инженерите наклон, удобно предвиден без 180-градусови завои и колони по средата на платното за движение. Достигайки края на спускането, бе посрещната от клинична чистота и светлина, така че лесно забеляза табелите указващи къде има свободни места. Паркира бързо и лесно в добре предвиденото пространство /нямащо нищо общо с лабиринт/ и слизайки от колата, забеляза стрелките сочещи към топлата връзка между паркинга и метростанцията. Така не й се наложи да се върне по обратния път към бариерите на входа, придружена от озадачените възгласи на служителката по поддръжката /информиращи я, че "там в дъното" има още една топла връзка, ако случайно не й е харесала първата/.
С песен на уста гражданката Х влезе в метростанцията и с удоволствие отчете, че всички автомати за билети работят и не е нужно да се реди на опашка, за да си закупи превозен документ. Вече на перона, бе изненадана приятно, че дори извън час пик, влакчетата днес се движат през 3 минути вместо през 7. След приятно возене от страна на ватмана, ненарушено от неприятни миризми на неизкъпани след запой алкохолици, Х слезе от метрото и се отправи към предстоящата й среща с приятната администраторка и д-р А, офталмолог. Усмихнато крачейки по гладките тротоари в центъра на столицата, заобиколена от възпитани и спокойни граждани, Х достигна до светофарната уредба с отделна светлинна секция за пешеходци. Пресече без опасност от сблъсък със завиващ в дясна посока автомобил, След още десетина метра по добре подредените и безопасни за хора и дрехи тротоарни плочки, Х бе вече в медицинския център със съвременна фасада и вход, пригоден за ползване от хора с увреждания. Обучената рецепционистка не я накара да чака да завърши телефонен разговор, нито докато пише нещо в сувенирен тефтер /вероятно подарък от доволен корпоративен клиент/. Надлежно информирана в кой кабинет точно се намира д-р А., гражданката Х се качи в асансьора, който също бе съвременен, технически изправен и сертифициран, пригоден за хора с увреждания. Х с удоволствие забеляза, че по вратата на кабинета няма налепени наредби от управата на центъра, насочващи към заплащане на прегледа при една друга рецепционистка, на една друга регистраура, на един друг етаж. Вместо това просто влезе, подаде магическата карта, издадена от служебния здравен застраховател и с д-р А спокойно изледваха и обсъдиха текущото състояние на зрението на Х.
След прегледа гражданката се прибра безпрепятствено по обратния марщрут, установявайки, че като по чудо всички съседи са паркирали съобразително и днес има място и за нейния автомобил на общия паркинг. Влизайки в огрения от слънчевите лъчи семеен дом, бе посрещната от възпитаното куче тип котка. Поиграха малко и решиха да дремнат и за тяхн удоволствие не бяха обезпокоени от съседски ремонти по време на часовете за почивка между 14 и 16 ч.
Така премина за гражданката Х денят на възхитителния и жизненоважен празник Първи април.
А, да, и много поздрави на всички от моята алтернативна европейска София :)
С радост и ентусиазъм гражданката Х стана от леглото, сливайки сладкопойна песен със славеят, гнездящ на прозореца. Влизайки в личната си гардеробна и оглеждайки всички налични дрехи, обувки и аксесоари, прилежно подредени по рафтове и чекмеджета, тя установи, че няма нужда от нови покупки и принудителна разходка до мола /никога неокупиран от кърмещи майки/. Усмихна се благосклонно на грижливо подредените дрехи в мъжката част на гардероба. С поглед в огледалото забеляза, че от пръв опит днес в косата й няма нито един стърчащ косъм, гримът е положен безупречно, по облеклото й няма гънки и петна, а бялото е искрящо бяло.
Х излезе от гардеробната и беше посрещната от кротко седналото и спокойно домашно куче тип котка, което възпитано очакваше разходката и закуската си. Дейностите по обгрижване отнеха изумителните 5 минути вместо стандартните 15 и Х беше готова да напусне семейната обител в европейска София.
Предстоеше преглед при очен лекар, нямащ нищо общо със служебните здравни осигуровки и никакви неуредици. Просто профилактика и приятен разговор с интелигентната рецепционистка на медицинския център, специализирала администрация и customer service в престижен английски колеж.
С оглед екологичните пристрастия на гражданката Х /които държавата бекомпромисно поощряваше/, решено бе, че е редно да ползва автомобила си само до буферния паркинг на най-близката метростанция. Не й отне много време да достигне до него: по пътя нямаше нито една дупка, нито един неадекватен шофьор, нито един пресичащ неправилно пешеходец и нито една светофарна уредба без правилно изчислени интервали на светлините. Достигайки до обществения паркинг с двучасово безплатно паркиране за ползвателите на метрополитена в столицата, гражданката Х установи със задоволство, че съоръжението е изключително добре уредено и лесно за използване. На входа бе поставена табела с разбираеми указания за ползване на паркинга, така че явявайки се за пръв път пред бариерата в слънчеви пастелни цветове, дори домашният любимец би се ориентирал. Слезе по добре пресметнатия от инженерите наклон, удобно предвиден без 180-градусови завои и колони по средата на платното за движение. Достигайки края на спускането, бе посрещната от клинична чистота и светлина, така че лесно забеляза табелите указващи къде има свободни места. Паркира бързо и лесно в добре предвиденото пространство /нямащо нищо общо с лабиринт/ и слизайки от колата, забеляза стрелките сочещи към топлата връзка между паркинга и метростанцията. Така не й се наложи да се върне по обратния път към бариерите на входа, придружена от озадачените възгласи на служителката по поддръжката /информиращи я, че "там в дъното" има още една топла връзка, ако случайно не й е харесала първата/.
С песен на уста гражданката Х влезе в метростанцията и с удоволствие отчете, че всички автомати за билети работят и не е нужно да се реди на опашка, за да си закупи превозен документ. Вече на перона, бе изненадана приятно, че дори извън час пик, влакчетата днес се движат през 3 минути вместо през 7. След приятно возене от страна на ватмана, ненарушено от неприятни миризми на неизкъпани след запой алкохолици, Х слезе от метрото и се отправи към предстоящата й среща с приятната администраторка и д-р А, офталмолог. Усмихнато крачейки по гладките тротоари в центъра на столицата, заобиколена от възпитани и спокойни граждани, Х достигна до светофарната уредба с отделна светлинна секция за пешеходци. Пресече без опасност от сблъсък със завиващ в дясна посока автомобил, След още десетина метра по добре подредените и безопасни за хора и дрехи тротоарни плочки, Х бе вече в медицинския център със съвременна фасада и вход, пригоден за ползване от хора с увреждания. Обучената рецепционистка не я накара да чака да завърши телефонен разговор, нито докато пише нещо в сувенирен тефтер /вероятно подарък от доволен корпоративен клиент/. Надлежно информирана в кой кабинет точно се намира д-р А., гражданката Х се качи в асансьора, който също бе съвременен, технически изправен и сертифициран, пригоден за хора с увреждания. Х с удоволствие забеляза, че по вратата на кабинета няма налепени наредби от управата на центъра, насочващи към заплащане на прегледа при една друга рецепционистка, на една друга регистраура, на един друг етаж. Вместо това просто влезе, подаде магическата карта, издадена от служебния здравен застраховател и с д-р А спокойно изледваха и обсъдиха текущото състояние на зрението на Х.
След прегледа гражданката се прибра безпрепятствено по обратния марщрут, установявайки, че като по чудо всички съседи са паркирали съобразително и днес има място и за нейния автомобил на общия паркинг. Влизайки в огрения от слънчевите лъчи семеен дом, бе посрещната от възпитаното куче тип котка. Поиграха малко и решиха да дремнат и за тяхн удоволствие не бяха обезпокоени от съседски ремонти по време на часовете за почивка между 14 и 16 ч.
Така премина за гражданката Х денят на възхитителния и жизненоважен празник Първи април.
А, да, и много поздрави на всички от моята алтернативна европейска София :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)