Почвам да си мисля, че не всичко е изгубено в тоя свят. И колкото повече се замислям, толкова повече си вярвам и се чудя защо другите около мен не си вярват?
Напоследък често плача. Ама не от лошо. Плаках за щъркела в с.Чепинци дето бурята му отнесе гнездото и пиленцата. Обаче на другия ден пак плаках като разбрах, че закарали женския щъркел в клиника, за да го лекуват. За да може да го върнат при мъжкия и пак да си имат гнездо и пиленца.
Защо това не ви е важно, хора? Защо ви е важен евровота, Пеевски, Бареков, катастрофите, интригите... И не ви е важно как хората се грижат за щъркела? Защо??
Мислите си, че е изолиран случай на доброта и ви съмнява, че ще се повтори? Ама знаете, че грешите:
- Преди малко прочетох историята на едно дете с увреждания, което получило мечтания коледен подарък - кръгче в спортна кола. Получил го понеже много хора му помогнали.
- Напоследък се интересувам от бездомни животни. И те като децата /особено тези с увреждания, в които има нещо още по-невинно/, са изтъкани от истинска чистота. В София има едно такова място, където са се организирали много хора, че даже и ферма закупиха, за да има къде да живеят и да получават шанс животинките.
- Днес майка ми създаде група във FB с цел разкрасяване на родния ми Сливен. С инициативата "осинови си градинка"
Общото? Малките хора с малките възможности правят големи неща, когато си повярват, че могат.
Говорете си позитивно, хора! Усмихнете се. Обадете се да пием по бира. Или се обадете на някой друг. Дарете 2 лева за нещо смислено. Или дарете усилие, дарете една усмивка на някой просяк. Помогнете на някой да вдигне от земята нещо изтървано. Изслушайте историите на баба си и дядо си още веднъж. С усмивка. Или сложете трохички на перваза, за да хапнат гълъбите. Посадете дърво. Потупайте нечие рамо. Все едно какво:
Направете нещо, ХОРА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ако имате какво да кажете, тук му е мястото!