За мъката

Не забравяйте за мъката, хора :)

Като погледнете някого, не се присмивайте на недостатъците му. Или на вида му. Или на съдбата му.
Не всички просяци са мързеливи, не всички червени очи са от "гърмежи". Не всички уплашени хора са глупави. Не забравяйте за мъката.

Вие си имате ваша си мъка, нали? Скритичка някъде вътре на дълбоко. За която рядко си позволявате да мислите, защото е извън ваш контрол. Или защото ви е страшна. Или защото е минало. Или защото ви променя. Или защото променя другите край вас.

Е, не забравяйте, че и другите си имат поне една такава мъка.
Не сте единствените болни, не сте единствените предадени, не сте единствените наранени. Да, ние сме си най-най. Като сме готини и забавни, сме най-готини и най-забавни /тайничко вътре така се усещаме, не спорете - може дори да не го осъзнавате/. Като сме тъжни или обидени сме най-тъжни и най-обидени. Като сме заети и стресирани сме най-заети и най-стресирани.
Но нека не подценяваме чуждия вътрешен свят. Такъв има и не рядко е по-дълбок от нашия :)

Извинявам ви се, ако сте един от хората, чийто вътрешен свят съм засегнала или подценила. Повярвайте ми, има си време, когато това ме изяжда.