Неочаквано "добра" комбинация

Замисляли ли сте се какво ви напряга в ежедневието ви? За какво мърморите най-често? На кого сте вечно сърдити или от кого сте неразбрани?

Например войнствените контрольори в градския транспорт. И онези шофьори, които ви засичат на пътя или ви застрашават по друг начин? И онзи колега в офиса, който е вечно недоволен и харесва само шефовете. И продавачката в магазина, която лаконично изсумтява на поздрава ви. И близките и приятелите, които "ме търсят само като им трябвам".  И онзи дето вика асансьора, за да слезе на първия етаж. И чистачката на входа, която редовно оставя все едно непочистено местенце. И съседът, дето изхвърля пепелника върху прането ви. И още, и още, и още.

Да, напрежението се дължи на различията ни като хора. И да, в тях няма нищо лошо. Но само в случай, че не очакваме другите да са отлети от нашия калъп. Различията стават непреодолим проблем при комбинация с егоизъм. И да, егоизмът е проблемът на нашето не толкова голямо общество :)
Наскоро четох публикация в един блог на тема как се отглеждат малки швейцарчета от швейцарски родители. Ами много просто: на принципа Работим за общото благо. И хората знаят, че общото благо не е "комунизъм" /както ще го определят у нас/, а е просто един по-лесен живот.

Тук си отглеждаме малки темерутчета от темерутести родители /да не се обиждат изключенията!!!/.
Тук е нормално да имаш очаквания. Да очакваш всички да се съобразяват с теб, с личното ти мнение и личния ти мироглед.

Войнствената контрола в тролея всъщност очаква скандал още докато те пита дали имаш билет.
Очакването на тъпанарите шофьори е, че "който е излязъл с кола, да се е научил да се пази".
Колегата в офиса просто не познава друго правилно мнение освен своето и очакването му е, че всеки друг също се мисли за вечно прав /освен шефът, който по презумпция си е прав/. Това е и колегата с интригите.
Продавачката в магазина очаква, че ще се скарате с нея, затова не си губи времето да бъде дружелюбна.
Близките ви очакват да им помагате в живота все едно са ви деца, приятелите ви очакват винаги разбиранията ви да съвпадат за всичко, щото иначе какво ще ви свързва?
Онзи от първия етаж хваща асансьора, защото не очаква да му направите забележка.
Чистачката на входа не се старае, защото не очаква някой да я поздрави за старанието и да оцени работата й.
Съседът изтърсва пепелника върху прането ви, защото не очаква действието му да има някакви трайни последици /най-много скандал от днес за утре и това е/.

Е, мили хора, guess what! Светът не се върти около един човек.  Никой не е по-специален от другите.

Никой няма право да пътува без билет в градския транспорт. Ако очакванията на контрольора бяха за нормално гражданско съзнание на пътниците, поведението му нямаше да е войнствено, а чисто човешко - плащаш глобата и без скандали.
Тъпанарите шофьори щяха да са доста по-малко, ако се замисляха, че носят отговорност за чужди животи /включително детски/ и ако очакваха санкции вместо подкуп.
Колегите щяха да се държат като професионалисти, ако очакваха професионално отношение от мениджмънта си. Ако не се насърчаваше егоизмът им и ако не се обръщаше всеки офис в приятелска сбирка на хапка и пийка.
Продавачките щяха да са любезни ако очакваха любезност.
Близките и приятелите ви нямаше да считат, че им дължите нещо, ако не беше грешното им очакване, че семейството непрекъснато трябва да им доказва колко е истинско.
Приятелите нямаше да ви товарят при всяко разногласие ако не очакваха, че едва ли не след това няма да има за какво да си говорите. И нямаше да си слушаме само проблемите, ами щяхме да се насърчаваме да бъдем позитивни.
Онзи от първия етаж и съседът с пепелника нямаше да са толкова нагли ако знаеха, че има някакъв колектив, който да ги санкционира. Ако очакванията им бяха за единство срещу техните постъпки.
Чистачката щеше да се старае повече, ако знаеше, че трудът й е оценен и не живееше с очакването, че "така или иначе все ще има недоволни".

А аз... аз нямаше да пиша това ако нямах очакването, че ще ме разберете правилно. И ако не считах себе си за един от хората с изкривени очаквания. Аз ще се опитам да съм малко повече швейцарка.