За Болен

Вчера се чества "празника на Левски" - така го знам от малка, така мисля и сега за него, защото то не е просто някаква годишнина. Това е празнуване на личността, смелостта и ума на нашият си, човешкият и българинът Васил Левски. Не знам защо непрекъснато го отдалечават от хората, все едно не е произлязъл от същия корен и не е имал еднакво ограничени възможности с нашите. Както и да е, за друго става въпрос.

Защо на един празник се допуска националистическа истерия? Защо на един празник съществува Волен Сидеров и защо около него винаги има малоумна сган с отегчителен рецитал? Ето това ме притеснява. Защо им се дава гласност? Прибирам се, пускам новини и някаква фалцетна "репортерка" се мъчи да надвика тъпоумната Сидерова сган. И да ни развълнува с безцелните надвиквания около паметника в чест на него, Чистия и Светия. Даже обеща, че ще ни държи в течение. И ни уведоми /колко мъдро!/ как такова напрежение било очаквано. Що за нелепица е това? Като е очаквано, толкова ли нямаше поне малко софийска полиция да ги понарита /за помощници от други градове да не говорим/? Нямаше ли смели протестиращи да ги прогонят? Няма ли кой да прогони безполезните сидероподобни от България вместо да си тръгват интелигентните хора? Няма ли кой да им набие в главите каква е историята на Балканите и колко сме омешани? И как няма какво да делим, защото всичко ни е еднакво - миналото, фолклорът, характерите...
И защо изобщо трябва да ми ангажира някой вниманието с нечия долна идиотия? Защо им се дава глас на тези глупаци? Ами Сидеров ако го няма никъде по медиите просто ще изчезне! Ясно ни е, надявам се, че зад всеки политически "играч" стоят капитали. Обаче в момента, в който пионката спре да върши работа, тези капитали ще се пренасочат към друга. И какво излиза? От нас си зависи да контролираме капиталите към кого проявяват интерес. Представете си го като сергия. Има ябълки, круши, портокали, банани, праскови. Изложени на показ, публично достояние. Докато седите и блеете наоколо, някой излъсква ябълката и ви казва, че тя е по-хубава от другите плодове. Вие, разбира се, се съгласявате да я опитате и тя е вкусна, следователно ви харесва. На другия ден пак ви излъсква ябълката. И пак изяждате нея. Добре. Ама няма ли да ви омръзне за едни 5 години тази излъскана ябълка? Все ще погледнете към другите плодове. Тогава търгашът ще ги скрие. Но вие няма да забравите за съществуването им. Стомахът ви няма да забрави за съществуването им. И рано или късно ще си ги поискате и ще си ги получите въпреки търгашът и въпреки усилията му. Не сте способни пет години да ядете едно и също, нали?
Е, защо тогава не поискате ябълката Сидеров да я сменим най-накрая с друго?! Не разбирам, наистина. Не е чак пък толкова сложно. Игнорираме го упорито, като настинка по време на ваканция, и той ще изчезне. Ще се стопи в миналото, от където е дошъл. Ще се дематериализира в незначимо нищо, каквото е. Да, на негово място капиталът ще предложи някоя излъскана круша, но може би ще си научи урока? Може би крушата ще е по-вкусна от ябълката? Дайте да опитаме поне. Иначе няма срещу какво да протестираме.