У-крайна

Крайната Украйна. Крайна точка за западните интереси и входна към източните влияния. Мене ако питате, по-скоро там е границата на европейския съюз.
Ситуацията в Украйна също стана крайна. И доста необозначена :)

Цял свят пощуря, всички заемат позиция /нямам предвид политически, макар че и това е почти вярно/. А всъщност, какво като постваме и какво като се интересуваме? Политическите ни пионки пак ще решават всичко вместо нас. Кой крив, кой прав... кучетата лаят - керванът си върви. Ще се изкажат хиляди хора, ще поспорим безкрайно помежду си /ей така, за кеф и да не ни закърняват мозъците/, а всъщност никой от философстващите не е там. Никой не знае какво се случва. Всичко достига до нас изкривено от нечии други нагласи, от чужда гледна точка, платени и безплатни манипулации чрез медии и други канали. И те така... Затова, моля ви, хора, не изперквайте!

Не ме наричайте безчовечна, негативна, защитничка на Путин, глупава, наивна и т.н. Не защитавам никого, хора. Но пък и аз мога да си имам мнение. И единственото, в което съм сигурна е, че нямам чиста, пряка информация. Че в подобна ситуация не мога да вярвам на никого, докато не видя живота там с очите си. Или не ми го опише човек, когото познавам и е бил там в този момент.
Освен това мога да се замисля, че действията на Путин са доста логични. В Украйна е анархия и той се възползва. Е, как няма, като става дума за жизненоважни държавни интереси? Поне си признава. Което не го прави любимец 13 или някое мило агънце, разбира се /поне в нашите очи/, но пък поне е мъж. А дали пък не си е нагласил бунтът в Украйна? Или пък да го е нагласил някой друг? Както едни други бунтове в Азия /например/. Дали става дума за запазване или за налагане на руските интереси в региона? Защо има защитници на едната теза, а липсват на другата? Не заемам позиция, просто ми е странно. Какъвто и да е вариантът, човекът-Русия знае, че в такава мешавица, изходът може и да не е добър за него. И действа.
Дали няма да се вдигне и тук половин България ако става същото в Македония? Пак ли ще разсъждаваме по същия начин или ще гледаме на тях като на свои, които най-накрая си идват у дома?  И пак ли ще протестираме, че процесът не е протекъл правилно. Хммм, понякога се радвам, че сме толкова мънички и няма как да направим такава глупост.

Да не споменавам, че точно в момента с мнението си на никого не помагаме. Нашето лично менние НЕ помага на цивилните в Украйна. Ние НЕ знаем каква част от тях реално искат или не искат руските войски там. По-голямата част от чешещите езици НЕ сме живели в Украйна, нито пък в Крим. Да не би малко войни да са се водили там? Икономиката им е толкова взаимосвързана, при това не от днес или вчера... За историята да не говорим :)

Сериозно, колкото повече се замислям, токова по-безсилна се чувствам да обясня. Опитвам се просто да гледам на ситуацията не като на сега случваща се, а като на сега ескалираща. И на ескалацията като на следствие, а не причина или основен факт.
Като урок по история от учебника - тогава замисляхте ли се за личната история на участниците във войните? Ами така се върти светът, такива неща се случват. Просто светът ни е сбъркан. Или пък не е, а просто е до такава фаза на развитие. Знам ли, само времето ще покаже. Както ще покаже и какво точно се случва сега в Украйна.

Така че, предлагам ви, без лични нападки заради това, че не съм съгласна с вас и не желая да яхна вълната от еуфория. Искам да мине време и тогава да си говорим в крайности. На български, на английски или на руски :)