Балканска мешавица

Едно от нещата, които най, ама най-много мразя около изборно време, е играта със спокойния живот в България. Това думички като малцинства, етноси, ислямисти, геноцид... за нищо ги нямаме, ей! И сме толкова дългопаметни /от страх да не ни обвинят, че сме късопаметни/, че ми иде да вия.
А какво очаквате? Да няма турци в България и българи в Турция? Да няма албанци в Сърбия и Македония? Да няма цигани по целите Балкани? Някак от само себе си или, не дай Боже, насилствено да сме затворени етнически в географските си граници? Би било доста наивно.

Да, имало е турско робство /не владичество, не присъствие и т.н./ ОБАЧЕ, дайте да го оставим това нещо в миналото, а? Айде стига с лошите турци, с крадливите сърби, с несъществуващите македонци, с българите, от които извира цивилизацията едва ли не. Бях на около пет години, когато последно пожелавах "лека нощ на всички освен на турците" /доста обяснимо за дете, току-що открило историята на Васил Левски/. Честно, плаши ме фактът, че около мен има 20-30-40 годишни хора с акъл на пет годишни!
Ние сме народ. Тук, в България. Но ние сме и съседи тук, на Балканите. Толкова сме омешани, че във всеки от нас /или поне в повечето/ тече все някоя и друга капка съседска кръв - къде сръбска, къде македонска, къде турска, къде гръцка... Ами нормално, пет века /не знам дали сте се замисляли колко дълго време е това!/ сме били почти всички в рамките на една държава. Взаимствали сме си празниците, фолклора, традициите /в тази връзка, скоро четох, че мартеничките били езически и лоши/, гените и потеклото. Учим една и съща история по няколко варианта и си мислим, че създаваме патриоти... Да делим българи от турци, гърци, арменци, това е глупаво. Много знаем кога в рода ни се е вляла съседска кръв.
И какво ако Кирил и Методий са на всички, а не са точно пък българи или гърци?!

Вие имате ли приятели с турски или с гръцки корени? Аз имам. Не парадират. Не им е по-розов живота от моя или вашия. Живеят в същата мизерия, борят се по същите правила, не са по-глупави или по-умни, нямат намерение никого да завладяват, обичат България и уважават историята й. Единствената разлика е, че са малцинства и именно затова се подкрепят /което според мен е причината за първичния страх и понякога омраза към тях/. Нали знаете приказката, че общия враг сплотява? Ами нека се замислят малко "националистите" кой сплотява малцинствата в България :)

Вярно е, има си проблеми. Политически най-вече. Но на село и в малките градове хората си съжителстват най-кротко и успешно. Мен лично турци са ме черпили с баклава и аз съм ги черпила с боядисани яйца и козунак. И си беше нещо съвсем естествено. Ако нямаше "националисти" никога нямаше и да ми хрумне, че някой може да се заяжда или да обижда хората, които стават в 4 сутринта за работа, за да си изпратят децата на училище. И ме е яд не за друго, а защото думите променят. И всички глупави словоблудства на Волен и сие, накрая ще ни прецакат повече отколкото си мислим. И ще променят статуквото дори там, където нямаше какво да се дели /ако вече не е променено/. Ще задълбочат проблемите на хората, които искат да създадат смесени семейства. Нормални, млади и влюбени хора. Ей това ми е мъката. Как така се оставяме да ни ръководят дори мисленето?

П.П. Знам, че има още мнооого, мноого да се изкаже по темата, но... който както иска да ме разбира :)