Много баби

Вчера си мислех... хаха, може и дотук да спра с вица, ама няма :)

Щото вицът на живота ми е доста по-дълъг за разказване. Животът на едно поколение между комунизъм, мутри, демокрация, "олигарси", преход, криза и още куп други измислици. Та, мислех си, че вече много съм дълбала в Защо и Как сме такива и така ни управляват. Писала съм доста и тук. И все изскача нещо ново. Все се сещам за още нещо, което не е наред. Не исках този блог да се превръща в еднообразно говорене. Исках да има различни теми. Но по една или друга причина /все още неясна за мен/ явно все се върти около кофти живота в тая държава.

Та, вчера след кофти случка с младеж на един паркинг, се замислих, че спряхме да признаваме авторитети, спряхме да се стремим да бъдем такива и спряхме да отправяме критика. И си отгледахме поколение на безкритични дебили. Лесно манипулируеми и слаби.

Вече няма да видите възрастен в автобуса да прави забележка на младежите. Ако видите, ще стоите безучастно докато младежите му се нахвърлят словесно. Няма да чуете възрастен да обяснява на дете, че трябва да уважава по-големите "щото така трябва" /дори само заради това/. Като ви засекат на пътя с висока скорост, просто ще напсувате и ще избягате. Като видите джип в насрещното или на пешеходна зона, или спрял на инвалидно място, няма да изчакате шофьора и да направите забележка. Ще избягате отново. И след това, като срещнете млад шофьор на паркинга в мола, в час пик, задръстил движението с неуспешни опити да паркира, ще се промушите покрай него и ще чуете вик: Шибаняк. В обикновения случай ще покажете един среден пръст и ще си тръгнете. В нашия случай обаче спряхме. И се зададе метър и деветдест висок пъпчив келеш. Явно не очакваше 90 килограмов противник насреща си. Даде няколко крачки назад и почна да се перчи /нали знаете онзи така точен израз "като петле"/ обяснявайки за толерантността към младите шофьори и едва ли не готов за бой. Получи тих въпрос: "Защо си позволяваш да ми говориш така?" И започна с: "Извинявай, пич, аз се ядосах..."

А аз се замислих. Да, сигурно можем да бъдем по-толерантни, но пък нека сме честни: младите шофьори трябва да се съобразяват с участниците в движението. Сами трябва да се пазят. Че и да пазят околните от себе си. Ако не си способен да пазиш себе си и другите, да проявиш поне малко съобразителност, поне не обиждай. Защото ако мен ме беше нарекъл с неприятен епитет, аз какво можех да направя? Нищо. И ето ти един чудесен пример за "младия шофьор".

И не само с движението по пътищата е така. Вече няма никой прав освен нас самите. За каквото и да било. Лекуваме се сами, съдим се без адвокати, държим сметка на учителите защо не дават на децата да си ползват в час телефоните или защо им дават твърде много домашни, от политика, футбол, напоследък и от икономика, разбираме всички повече от специалистите.

И се жалваме и плачем като баби. Ама народът си го е казал (едно време, когато е имало народ): Много баби - хилаво дете.