Филми разни

Случвало ли ви се е? Един филм или сцена, или дума, да ви замсилят точно както сценаристите са искали и вече да не сте сами.

Усетих се, че имам слабост към филми за леко изперкали и налудничави хора, без предразсъдъци, наивни, непреработени от средата си /справка: Benny&Joon или Barefoot/.
Филми, с идеята, че някъде на света може да се появи и човекът, който ще погледне отвъд границите ни. Ще ни зададе най-простия въпрос и тогава ще осъзнаем, че той си има най-прост отговор. Идеята. че някак си, някога, ще се случи нещо изключително прозаично и ще промени живота ни. Магическата пръчка от приказките :)

Като изгледа човек един такъв филм и си казва, че, ето, явно не е сам и още не е луд. Щото онези непознати, сценаристите и режисьорите, и всички свързани, и те са мислили за същото: за границите, за престъпването им, за усилието да ги надхвърлим, за добрите хора, за наивните хора и за още куп неща.
Което ме зачуди: ако сме повечко луди накуп, вече може и да не се броим луди, нали? Може ли да се броим за алтернатива или за оптимисти?

Сега ще кажете, че животът не е филм. Ами не е. Обаче е един и ако искаме да си го живеем barefoot и по нашите си представи, така трябва да бъде :)
Поради месторождението си не сме свободни като останалите хора. Няма как да станем доброволци в Непал, примерно /не и реално и нормално/. Но можем да научим себе си и приятелите си, че не е страшно да бъдем щастливи и свободни. Не е страшно да искаме. Не е страшно да сме все още млади на трийсет. Не е страшно да имаме и други мечти освен дом на кредит, семейство и стабилен доход. Страшно е да сме просто мас(к)а и просто да избутаме живота си.

Не знам какво искам да ви кажа. По-скоро искам да помоля: мислете си за тия неща.
А ако ви е тежко - рамо ще се намери :)