Случвало ли ви се е да видите нещо и да се замислите за историята му? Ама не туристическа забележителност, а нещо съвсем прозаично. Като торба ябълки например.
Днес срещу мен в метрото беше седнала жена на средна възраст, гушнала една торба ябълки. Червени, от любимите ми, много на брой. Зачудих се /сигурно от скука или заради настроението тези дни/ за какво ли са й. Първото, което си представих беше кухненската маса на баба, със сладкиш и липов чай и безгрижен светъл детски ден. От онези, нашите си, от "като бяхме малки" :) После се замислих: дали тази жена е нечия баба и затова гушка ябълките - защото ще превърне нечий ден в по-хубав спомен? Или ще направи сок? Или сладко/мармалад? А може би ще има гости и ще направи плодова салата? Или просто е отишла до пазара, за да си купи ябълки за следващите 10-на дни?
Случвало ми се е и друг път.
Примерно: "Този човек накъде ли отива"? Кое така го е намръщило? Жена му ли го е ядосала? Или са го глобили полицаи? Или отива да вземе резултат от медицински изследвания? Или иска нещо, а го няма.
А линейката накъде ли бърза? Някой се чувства зле, но какво му е точно? Сигурно ще се оправи - ето, докторите идват.
А тази смачкана кола до пътя - дали хората са оцелели или пак някой е загинал нелепо. Защо хората продължават да си го причиняват?
А защо понякога съдбата определя нещо да не се случи? И колкото и да се бориш, изскача следващо и следващо препятствие. И колкото и да не вярваш във съдби и орисии, все пак се спираш и си траеш. На какъв принцип си избира съдбата тези моменти?
И изобщо, мислите ли понякога за невидими неща?
Щом се замисляш за такива неща, си добър човек. А съдбата, още от гръцката митология, стои над боговете - на нея и те с подвластни.
ОтговорИзтриване