Толкова ли е трудно да живеем нормално?

Не е трудно. Невъзможно е. Не и тук. Тук имаш право на избор.
Имаш право да избереш най-малкото зло. Имаш право да съществуваш. Имаш право да си тъп и лесно манипулируем. Имаш право да си прост и некачествено образован. И най-важното: имаш право да не вярваш във всичко това. Да вярваш във ВИП-ове, звезди, благотворителност, каузи, данъчни декларации, магистрали, СРС-та и т.н. Всичко за сметка на реалния ти живот! На твоя собствен реален живот. И по-лошото: за сметка на живота на другите около теб. И на идващите след теб.

И така вече поне 30 години откак се помня. И не им омръзва на тия хора. Не им омръзва и не спират да се пързалят все по една и съща пързалка. В държавата ни нещата вървят според максимата: аз ги лъжа, че работя - те ме лъжат, че ми плащат. Изнемогваме, демографски се стапяме, разбягали сме се като пилци по чужбините. И след като това очевидно не тревожи долнопробните ни политици, става наш проблем. И както в загубеното ни по трасето здравеопазване, и тук лекуваме симптоми, но не и проблеми. За превенция да не говорим. Защо не можем като украинците? Страхливи ли сме? Покорни ли сме? Роби ли сме в главите си?
И на кого робуваме? Положението е отчайващо и това е ясно /хората даже се събираха цяла година, за да покажат, че са разбрали/. Най-интересен обаче е въпросът на кого робуваме. Тези задкулисни хора толкова ли са много, че не се боят от наглостта си?  Тук ли са или в чужбина? Понеже вече сме твърде, твърде бедна държавица, едва ли са навън. По-скоро тук берат плодовете на глупостта ни. Тогава защо сме толкова слаботелесни да ги намерим и да се преборим? Като украинците. Които м/у другото получават международна подкрепа...

Жалкото е, че все още има добри хора. Има умни хора. Има талантливи деца. Има светли личности. Има харизма, има българи в българите. И всичко това е потиснато на много дълбоко ниво. Може би някой се страхува? От съпротива с адекватно поведение? Затова ли притъпяват децата? Затова ли умишлено ни водят към все повече негативи? Към безверие в хората около нас, към завист и безскрупулност. Никой ли не гледа на управниците ни като на водачи? Ами че нали те водят нацията в избрана посока?! Защо не искаме да дадем посоката? Защо преотстъпваме правото си на живот? Е, тогава ни остава да продължим по старому.
И няма да живеем, а ще съществуваме. И не нормално, а жалко.

Искам да заспя и да се събудя някъде другаде. Лека нощ.