Не мога да разбера - кога сме българи и кога не?

Има няколко мита, на които лежим от доста време като нация и се гордеем, че сме българи /когато е изгодно/. Доста дразнещо и двулично, затова ми се дощя и аз да споделя нещичко по въпроса /така де, някой ден ще кажа: "и ний сме дали нещо на света" и ще умра спокойна/.

Българите сме спортна нация 

Много сме българи и много се гордеем със спортистите си! От вчера гледам по цял ден картинки, флагчета, статуси, остроумия, хвалебствия и т.н. Да, Цвети Пиронкова е най-добрата ни тенисистка. И да, постижението й е голямо. Ама хайде да не си приписвате заслугата за подкрепа. Защото преди да спечели финала една картинка не видях ;) Значи ако не победи, ще си траем и няма да се гордеем, но пък ще гледаме мача /ако е в удобно време, разбира се/ и тайничко ще си приготвим снимката с текст "Ще съберем ли 5000 like за това изумително момиче".
Националният отбор /понеже е един и е този по футбол/ - същата работа.
Гълъбин Боевски - същата работа.
Йордан Йовчев - същата работа.
А колко от вас ходят по спортни мероприятия? Колко от вас, морално подкрепящите, са дали 2 лева за спорт? Колко от вас стимулират децата си да спортуват? Колко от вас бих поискали за детето си да стане спортист, а не адвокат, доктор, депутат и т.н.? Колко от вас полагат усилия?

Българинът е състрадателен (дори в недоимъка си ще дари за нуждаещите се)

Ами не, мързелив е! Тука има толкова много за писане, че не знам какво ще изпусна, но със сигурност има поне нещо. Ще ме извините :)

Танцуващи "звезди", събират пари, дарете, дарете, дарете! Картинки из фейсбук - дарете, моля помогнете, спасете. Кучешки снимки - мръзне, изоставено, болно, дарете, помогнете... Ама почнете да мислите, щото вече става твърде дразнещо!
Вие, даряващите смс-и в подкрепа на "каузата" на "звездите", помислихте ли, че ви налагат мнението, че сами не можете да съберете информация и да изберете на кого да помогнете? Че хората в нужда живеят на специално обособени места, а не край вас? Че не ги подминавате всеки ден. Че не са ви съседи, съученици, колеги, роднини. Кога последно попитахте някого иска ли помощ? Ама ей така, искрено и с нагласата да помогнете? Защото да гледаме шоу е леко и приятно притъпяващо. Да си приписваме заслуги за благотворителност е лесно. Ама другото... иска човечност. Забелязали ли сте, че ако се лишите от нещо заради някого, ви гледа невярващо? Че кой вече вярва в простото желание да си добър??

А вие, споделящите снимки на болни деца? За вас колко ли клетви има по света? Помислихте ли, че освен тези на снимките, които виждаме по няколко пъти през няколко месеца, има деца, които живеят мизерно целия си живот и не познават нищо нормално? Помислихте ли, че ромчетата например също са деца и се раждат чисти? Кой от вас е помогнал на такова дете? А като споделяте картинките на малките страдалци, пращате ли парички? А след като пратите, интересувате ли се какво се случва в последствие с детето? Дали няма нужда от още помощ? Айде да спрем вече със спама от съпричастност. Защото вашето е спам и нищо повече. Глупаво е просто. Или правиш нещо, или не. Използвайте ги по предназначение тия социални мрежи, не за събиране на лайкове в подкрепа на някого. Ако аз съм болна от нещо сериозно /недай Боже в тая държава!/, хич няма да ми пука колко лайка има нелицеприятната ми снимка във Facebook. Даже ако намеря тоя, дето я е пуснал сигурно ще го оглуша от крясъци. Да не говорим, че както виждаме едни и същи снимки по цяла една година /имаше една за кръводаряване, например/, представете си ситуация: тъкмо се оправил човек и иска да продължи нормално с живота си... опа, не може! Снимката ти ПАК я споделят из Facebook. Ама доста хитро от ваша страна, нали?!

Кучелюбци, и аз имам куче (вярно, отскоро, но ви разбирам). Ама дайте да лекуваме проблема, а не да обвиняваме хората, че не искат да приберат бездомно куче. Или да спасяваме бездомниците, разорявайки себе си и живота на близките си. Не може ли по-често да споделяте страници на вече организирали се ентусиасти, както и на партньори? Защо да са само снимки на животинките? И ужасно важно: да се разделят кучелюбците от "състрадателните" дето share-ват картинки, просто ей така, щото " ауууу, това кученце, колко е сладко, чакай да помогна и да споделя снимката, пък може някой да го хареса". Не, идиоти, не помагате. Единствено и само дразните. Научете се, че или правите нещо, или поне не пречите на другите да го правят. Заради вас после никой не обръща внимание на призивите на кучелюбците.

Истината, драги ми "благородни" смехурковци, е проста: "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита". Спрете да си вредите, няма кой ако не вие. Няма кой да се задейства вместо вас. И няма кой да мисли вместо вас. Стига fake съпричастност и състрадателност! Спрете да творите глупости и безсмислици. Просто се запитвайте от време на време постигнали ли сте нещо? Помогнали ли сте на някого? Смислено ли е това, което правите или има как да сте по-полезни на себе си? И да, не сте съвършени, аз също не съм. Но аз поне се опитвам да не ви преча на живота. Би било възпитано и вие да не пречите на моя, че и на своя. Нали знаете, че нещата са така навързани и такава е симбиозата между индивидите в обществото, че няма как аз без вас или вие без мен? Дори в България. Която си остава ваша и моя за цял живот :) България, в която сме много съпричастни и сме горди като купим скенер за някоя болница с дарения или изпратим младо момиче на животоспасяваща операция в чужбина. Но удобно забравяме за нуждаещите се около нас, за фактът, че домовете за деца съществуват благодарение на собственото ни нехайство и незаангажираност да поискаме за по-слабите това, на което имат право. Забравяме и за факта, че ние не сме достатъчно отговорни, за да получим това, което сме заслужили - читаво здравеопазване например. Вместо това по-лесничко е да си пращаме лекарите в чужбина и после и пациентите им при тях. Иначе пък наистина можем много да им съчувстваме.


В България гражданското общество се събужда

Олеле майко, по-добре си беше заспало! Във връзка с вече написаното - похвално е, че най-накрая /алилуя!/ осъзнахме, че има някакъв проблем и част от него сигурно е в нас самите, като индивид и като общество. Обаче сме толкова объркани коя част при кого е, че ако тоя проблем беше едно човешко същество, щеше да е някакъв страшен изрод /не че сега не е, ама поне не визуален/.

Мили хора, браво на вас, че си намерихте кауза. Разделихте се на Ние и Вие /все едно играем белот, баси/ и започнахте Нещо. Какво е нещото не се знае много точно. Обаче пък то показвало, видите ли, как се събужда гражданското общество в България. Оставка, оставка, окупация, оставка, Ние се събудихме, Вие сте виновни, искаме о-став-ка. Гениално! Ама кой пък да ти е подготвен за момента в който Вие казват "ъх, да, бе как ли не". Гениално?? И какво стана всъщност? Излязохме с идея, споделихме си я със света, обаче сега кой ще ни каже какво да правим с нашата си идея? Защото Ние сме неспособни и не знаем как. Ами то да ви кажа, не сте първите дето не знаят как. Но за разлика от вас, някои поне са решили да действат на принципа "е, както стане". Вие някакъв принцип имате ли? Представете си сега Че Гевара да стои пред една празна сграда и да скандира, поплаквайки от време на време, че имало едни лоши хора дето не го харесвали и не му помагали да им вземе властта. Мили мои революционери! Цяла година мръзнахте, пържихте се в жегите, карахте се и се сдобрявахте с полицаи (а и с приятелите си), викахте, бутахте се, "бихте" се даже тук-таме... И накрая резултат няма /освен че ви беше едно по-различно лято, защото всеки ден имаше сигурен хепънинг насред София/.  Чудесно е, че искате да се събудите /без значение дали сте ранобудни или не/, ама както казах и по-горе: или го правиш като хората, или не! Още юни месец водих спора "няма смисъл да ходя на протести" /и то с не един човек/. Оказах се права, защото протестите ни ПАК си бяха по български - видни, но неефективни. Даже медиите ви угодиха и ви показват като новина вече от толкова време, че и да няма протести по навик ще ви споменат. Междувременно обаче пропуснаха да споменат някои важни неща като например съгласна ли се е показала България за сондиране за шистов газ, застроиха ли Иракли, и т.н. Използват ви, не се ли усещате?? И ви използват още отначало. Хрумна ли ви, че няма как Делян Пеевски да не е провокация? Попитахте ли защо се случи тя? И като го няма вече него, а правителство и парламент си функционират нормално, въпреки вашето пробуждане, ама лекинко така, нещо не ви ли притеснява? Заспивате нормално вечер, изпълнили гражданския си дълг да заемете позиция. Някаква, каквато и да е. Ваша си. И заспивате свободни от всяка отговорност да я разработите, да се обедините и да я наложите. Толкова лесно ви манипулират само като ви кажат ключови думи /като хипнотично състояние ви е някакво/ - "провокатори", "платени", "агитки", "роми", "ДПС". И ето така ви лишават от всичко на което имате право. С елементарна манипулация, настъпвайки по мазолчето. Е, не, мерси, с вас не ми се протестира. Даже мисля, че вашето пробуждане е някакъв кошмар. Все едно сънуваш как буташ камъка и той пак пада и си безпомощен. Започнете да мислите логично. Поискайте нещо конкретно, поискайте промяна и ако не ви я дадат - вземете си я. Иначе ще отидете пак на избори и пак ще изберете същите Вие. А аз пак няма да гласувам и пак ще съм български гражданин, нищо, че ще има кой да ме убеждава в обратното. Хора, които се считат за по-българи от мен (поне това разбрах). Ама не разбрах българи ли са или само така сънуват?  

Не става, мили мои, да си българин само когато се чувстваш щастлив. Всеки сив ден от живота си, пак сме си българи. И ако ни е сиво да сме българи, наш си е проблемът. Защото Вие идва от Ние, възпитавано е сред Ние и баба му и дядо му са сред Ние. И логично ви идва въпросът кои сме Ние? Ами не знам, мислете. Ако искате, де. Знаем как се живее без да го мислим и все някак се справяме - всеки за себе си. Само едно моля: не се преструвайте, че ви пука. За някого или за нещо. Не си приписвайте заслуги. Особено за празните си действия. Вгорчавате ми живота, а не съм го заслужила. Както на вас ви го вгорчават и не сте го заслужили. О-став-ка  - на безумието, на безмислието, на претенциите, на слепите очи и на кошмарния сън!