Карането в София по принцип е доста забавно, но и доста стресово на моменти. На мен рядко ми е стресово, защото кой може да притесни един новак - аз си знам, че съм виновна дори и да не съм, а и ми харесва презумпцията, че и без това ще ме псуват, щото съм жена. Така като ме напсуват наистина, даже не ми пука. А понякога пък и нарочно дразня.
Ако си жена и караш по българските пътища трябва да прегърнеш идеята, че все в нещо си виновна и ще си спестиш нерви. Даже със самото излизане на пътя трябва да си наясно, че вече си объркала нещо. Ако караш бързо (с превишена скорост подлежаща на санкции) си "тая пък кой й даде книжка, ще убие някой". Ако караш бавно (в ограничението) си "тая сега ще ми се влачи до второ пришествие". Ако пуснеш някого да излезе от пресечката си "тая сега всичките ли ще ми ги пуска". А ако не - "тая сега що не ме пусна". Ако караш в задръстване и си оставиш дистанция, за да пълзиш вместо да спираш и тръгваш непрекъснато, непременно ще се намери един тарикат да те изпревари отдясно и да се намести пред теб, щото така довечера ще се чувства повече мъж вкъщи. А за самия момент ще е една идея по-близо до светофара.
И ще чака. Също като теб.
Софийският шофьор е тарикат. Той не е просто българин или дори шоп, той е най-добрият шофьор, щото кара в Големио град. Затова той не обича да спазва ограничението на скоростта и не обича някой да му рисува по асфалта стрелки и чертички. Той си знае "тука тва кръстовище се минава с ей такова нарушение, ама пък е по-бързо". И ето така се получават прословутите софийски задръствания. За административните неуредици, данък пътища, винетки и къде се затриват парите - не ми се говори, достатъчно е изписано и всички можем да четем. Факт е обаче, че само с псуването на държавата и общината и изобщо на администрацията, няма да се получи. Докато всички са големи тарикати, големите тарикати ще си късат нервите в задръствания.
Ето любима ситуация: светва зелено светофара за направо и седя и чакам. И нищо не се случва. Щото кретена, който искал да кара наляво бил застанал в грешната лента и сега видиш ли няма как да завие, та затова ще изчака да светне неговият светофар. Хубаво де, всеки прави грешки /да не ви занимавам, но като млад шофьор, представете си аз как бъркам ленти!/. Ама да пречиш на околните просто от тъпотия?! Сгрешил си - сгрешил си. Или маневрирай и освободи лентата на хората, или карай и заобиколи малко, и пак стигни където си тръгнал. Наглостта понякога е доста добър показател за глупостта на хората и все се успокоявам, че ако си толко тъп и нагъл, все някога съдбата ще те накаже. Ама дали...?
Друго любимо - паркирането. Аз съм жена-шофьор. Сумарно съм карала не повече от 3 месеца. Трудно ми е да паркирам. Но паркирам всякак си и не преча на хората. Няма нито едно оплакване от мен, колата съм я одрала веднъж, а едното огледало веднъж се срещна с бариерата. Това е. Няма други щети. На никого не съм пречила да мине покрай мен, не съм изскачала внезапно, не съм драла чужди коли, не съм се карала с никого, не съм молила някой да ми паркира колата или да я изкарва от паркинг. Ако аз мога да се справя с паркирането, значи всеки може! Никакво съжаление за хората, които паркират като на поляната на село! Никакво! Стига сте били жалостиви и толерантни. Мен лично само половинката ми от мъжки пол ме спира да не надера боята на точно 3 коли пред блока.
Което ме подсеща за съседи и скорошна случка с такава персона от отсрещния блок. Лелята твърдеше, че улицата пред оградата им била тяхна собственост /жилищна кооперация с ограден собствен парцел/ и не можело ние от другия блок да спираме там :) Така и не ми предостави документи за собственост, но пък разбрах, че искали да си наглеждат колата, защото "знаете ли какви страшни кражби стават!". После разбрах, че се познава със съседката от първия етаж на нашия вход. Демонстративно си говореха за мен и проявата ми на неразбиране към чуждите проблеми. Аз пък имах проблем с ключалката на моята кола и две седмици я оставях отключена на общия паркинг на блоковете ни и никой нищо не ми взе :)
Имаме си и таксиметров щофьор във входа. Паркира така:
Имаме и една мацка, която зпаушва наполовина входа на общия паркинг. Кара Citroen C2. А имаме и съсед с Audi A3. Той паркира като нея... И двамата нямат никакви подозрения, че вършат нещо невъзпитано и нередно :)
Обаче се свиква - като със всичко друго тук, и с това се свиква. На мен дори ми е забавно, защото ми доказват, че колкото и "пресен" шофьор да съм, има мноооого по-големи темерути от мен :)
Единственият проблем ми е, когато ей такива тарикати, глупаци, наглеци или просто немислещи хора, затриват човешки животи. Наскоро чух за майка, която катастрофирала с превишена скорост, возейки едногодишно детенце. Бебчето оцеляло по чудо, а майката била в болница с опасност за живота. И знам, че няма да й отнемат детето. И знам, че тя няма да стане по-умна, пък дори и да не се качи повече в кола. И ми е тъжно. Каква е тая касапница, не знам. Знам, че моите родители се притесняват всеки път, когато карам. Знам, че не се притесняват да не се убия някъде, а се притесняват да не ме убие някой. И ми е тъпо. Знам, че аз се притеснявам, когато близките ми са на път. Знам, че така губя вярата си в хората. И не искам.
И ми е нелепо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ако имате какво да кажете, тук му е мястото!