Приятели без дом

Чета си аз днес из сайта на онези мили хора от Animal Rescue и ето каква хубава статистика са спретнали на тема Защо изоставихте кучето си.

10 причини да ги изоставят

Не веднъж съм писала и говорила, не само тук, а при всяка възможност навсякъде: хората не мислят, затова просто е вярно, че тук в България сме си лош материал. И няма кой /а и никой не е длъжен/ да дойде да ни спасява или да ни решава проблемите.

Ето, от немисленето тръгва и проблемът с бездомните кучета. Дайте да разсъждаваме логично: вярно, има тежки инциденти с бездомни кучета нападнали хора; вярно, не е приятно /особено за хора със страх от кучета/ да срещаш на всяка крачка по някое и друго неугледно животинче (не е приятно най-вече, защото напомня за провала ни като общество, а ние също участваме в този провал); вярно, на глутница са си плашещи. Но знаете ли кое още е вярно? Те не се появяват от нищото! Защо се карате на жертвите, овиквате ги превантивно, удряте ги, плашите ги, учите децата си да не ги доближават... А не се карате на съседа, чието куче изведнъж е изчезнало или "избягало", или е некастрирано и без чип? Или не го води на ветеринар, не го социализира и е вдигнал ръце от него?
Защо сме спрели да се държим отговорни един пред друг и пред обществото ни? Кой се очаква да свърши тази работа и да ни бъде коректив? Кой се очаква да кастрира на съседа кучето? Кой се очаква да "ни отърве от помиярите"?

Какви хора сме щом допускаме пред очите ни да се изоставят безпомощни създания и после търсим помощ, а понякога и сметка от Държавата, Общината, Приютите, Организациите (все едни такива нарицателни, зад които гледаме да не слагаме лице, че току-виж се оказало нашето)? Нелепо е, хора! И ако нищо не направим, няма да стане по-добре. От само себе си проблемът няма да изчезне, дори утре сутрин да осъмнем без ни едно бездомниче по улиците. След седмица ще видите "новото зареждане". Просто защото сме такива. А също и защото аз и вие сме останали бездейни и безгласни.

Няма оправдание за изоставена душа - човешка или кучешка, или котешка, или жирафска. Няма оправдание с възможности, очаквания, надежди, болести и заминавания. Детето си бихте ли оставили ако заминете в чужбина? Не, нали? А защо? защото без вас и без помощ няма шанс да се справи. Ами от и кучето няма. Детето няма да оздравее ако не го заведете на лекар и да, това ще струва пари. Ама то и кучето няма. И детето, и кучето са напълно зависими от нас. Защо тогава едното е недопустимо в главите на хората, а другото е съвсем нормален изход от ситуацията? Чак не ми се вярва, че има подобни индивиди, честно. А знам, че са точно такива. Би ги било срам да изоставят родителите си и недай Боже хората да кажат "той/тя не се грижи за тях". Но не го е срам и дори не се замисля дали ще го презиратз за отношението му към верен приятел на четири крака. То пък и не всеки би го презрял... Малоумно е, чиста идиотия. А съществува, защото си мълчим и дори не правим забележка. Страхливи сме.

Има една фраза /така и не съм сигурна кой точно я е казал/: Човек няма едно сърце за хората и друго за животните.
Наблюдавайте и си правете изводи и вземете участие. От нас зависи как ще живеем. И още по-отговорното е, че от нас зависи и как ще живее съседа, колегата, кучето ни и детето ни. Това е. Проста логика и малко кураж.

Кураж, хора! Ако не ви достига, помислете отговорно и си вземете куче. То ще ви научи :)