Дойде времето да покажем на семействата си, че са важни и ги обичаме и сме им благодарни.
Не моментът с подаръците, лудешкото неразумно пазаруване, красиво наредените маси и голямото преяждане. Макар че и в това няма нищо лошо :)
Но Моментът всъщност е в щастието, че имаме повод да (по)кажем на семействата си, че ги обичаме, че са важни и сме им благодарни. Да бъдем смирени и всеки вътрешно да се помоли за любимите си хора. Не с картички и подаръци, а ей така, да им пожелаем искрено нужото, вътре в сърцето си.
Това е моят личен празник на вярата в доброто, на безкористният жест, на изкуплението и опрощението. Тих и семеен празник, на който не църковната свещ и каденето на къщата са важни. А хората, милостта им, търсенето на сакралното и на духа, уважението към полученото и благодрността за саможертвите на близките ни. Празник на помощта за по-слабия и искреното чувство да си човек.
Честито Рождество Христово! Бъдете здрави, мъдри, смирени, мечтатели и радетели на доброто. Пазете човешката искра в себе си, малките несъвършенства и неточности. Но и светлината на знанието , на мисълта и силата на борбата. Борете се и мислете за себе си, но и за всички останали, защото в това е смисълът на този празник - да даваш и скромно да приемаш.
Подарявам ви усмивка и положителни мисли :)
6
ОтговорИзтриване