Боян Петров... и аз

Има два вида хора на тая земя. Едните са регулярни, които променят света съвсем мъничко според собствения си тесен кръг на влияние - семейство, тук-таме приятели, положен труд на едно или няколко работни места. Другите са необикновени, които оставят имената си в историята, и които се помнят от поколения и дават пример и посока, дават вдъхновение. Аз съм от първите и така ми е добре. Боян Петров е от онези, Другите. От победителите, от мечтателите и надскочилите нормата. И често неразбраните.

Когато чух, че е изчезнал от 3-4 дни, първата ми реакция беше: идиот... затрил се е... яд ме е... защо рискува себе си... жена му е луда да е с толкова рисков човек...ясно е, че така щеше да  свърши все някога.
После се замислих над Защо. Защо рискуваш себе си по такъв начин, луд ли си наистина? И ми просветна, че ако си от тези, Другите и великите, просто нямаш избор. Няма как да си постигнал нещо ако си го направил както вече е правено. Няма как да донесеш всеобхватна и истинска промяна, ако не рискуваш абсолютно всичко - историята е свидетел за това. И да, за малката ми страхлива душа, то може да е безразсъдно и невъобразимо. Но за търсещата ми надежда голяма душа, е вдъхновяващо.
И, знаете ли, радвам се, че поне разбрах защо ме е яд и защо ме развълнува тази история. Сега имам надежда, че страхливата ми малка душа не е погълнала изцяло онази голямата ми душа, в която са заложени духът и силата. И вече не мога да го смятам за луд, не мога да се сърдя на безразсъдството му, не мога да се чудя на жена му. Защото без тези, Другите, светът ни няма да помръдне и на йота от това, което е. Няма да има развитие, няма да има открития, няма да има воля и надмощие над ограниченията, няма да има промяна. Няма да има стремеж над личния. И няма да ни има нас, човеците. Ще има животински вид двуноги и нищо повече.

Та така... Откакто се замислих, Боян Петров вече не е един луд, който си е надценил възможностите, не е само любопитна случка в ежедневието ми. Сега следя новините край него с някакво различно уважение, а малката ми душа казва, че изходът ще е фатален. Голямата пък пита: ами ако Боян Петров се окаже чудо?
А аз избирам да вярвам, че ако повече хора се замислят, тогава той вече Е чудо.